Половият орган на новороденото момченце е добре оформен, като през следващите периоди от детството, особено през пубертета, той се развива и подготвя за функциите, които трябва да изпълнява.


През първите една-две седмици след раждането вниманието на майката и на педиатъра, наблюдаващ детето, основно са насочени към обработването и падането на пъпчето, преминаването на физиологичната жълтеница (ако я има), кърменето, следенето на теглото и пр. Към края на първия месец, най-късно до 45-ия ден, главичката на членчето на момчето трябва внимателно да се забели и ако не се получи, това да се повтори един-два пъти. Ако и след това не сте сигурни в успешния резултат, трябва да се обърнете за помощ към педиатър, който има необходимия опит. Той ще извърши най-правилно манипулацията и ще ви научи как да я правите и вие. Честотата на тази процедура продължава през цялото детство, като е препоръчително да се прави един, максимум два пъти седмично, най-добре при къпане.

Тъй като сме в ерата на Интернет и е възможно да получите различна от написаната дотук информация, ще спомена, че в американската педиатрична практика често се съветва членчето да не се пипа, а да се оперира след петата–шестата година, като се направи т.нар. от мюсюлманите “обрязване”. Тази и някои подобни концепции не се приемат от повечето европейски педиатрични школи, включително и от българската.
Ако не се осигури лесно оттичане на урината по време на уриниране, може да се предизвика застой и това да причини уроинфекции на по-горните отдели на уринарния тракт. Затова американската практика е рискова, а и операцията е травмираща за психиката на детето. 

При малък процент от децата се среща и състояние, при което членчето е затворено (фимоза) и не може да се забели дори от опитен специалист. Тогава се налага оперативна намеса, най-добре в детска урологична клиника (кабинет).

Д-р Веселин Илиев