Сигурно изпитвате голямо неудобство, когато в градината вашето 2-годишно синче се държи като господар на вселената. То иска да притежава всичко, което попадне пред погледа му, и е в състояние да се бори за собствеността си с рев, тръшкане, нахвърляне на бой... Излишно се притеснявате – установено е, че само този, който в ранните си години е имал силно собственическо чувство, по-късно ще може да проявява щедрост. Лято е и яростните раздори за лопатките, кофичките, количките за кукли са най-обичайната гледка на детските площадки... Детският плач е с различни децибели (няма значение полът!), а желаещите да участват като доброволци в “съдебните спорове” майки, баби, дядовци, лели... нямат спирачки.


Защо ли способността да се споделят вещите не е предварително програмирана в развитието като ходенето и говора?

Пътят до “Аз искам!”
Егоизмът на децата е в основата на социалното поведение на възрастните. В своите теории и модели психолозите поставят развитието на Аза на детето. На 2 ½ год. то изведнъж престава да говори за себе си в трето лице ("Диди мие ") и казва: "Аз искам да мия." Думичката "Аз" ознаменува огромна промяна във възприемането на собствената личност.
Както често се случва, пътят към целта е осеян с препятствия. Детето има особено отношение към собствеността – то гледа на подарената играчка като на част от себе си и е готово да я брани със зъби и нокти.


Освен това двегодишните са настроени твърде егоцентрично. А и агресивността им е напълно нормално явление. До каква степен тя ще се прояви, зависи от темперамента на детето. Някои реагират по-скоро примирено, когато им отнемат собствеността, докато други направо изпадат в истерия. И двете реакции не бива да се приемат като доказателство за правилно или за неправилно социално възпитание. Малките деца, които срещат подкрепа в стремежа си да притежават, обикновено са склонни по-лесно да споделят вещите си, отколкото онези, които твърде натрапчиво са “облъчвани” със съвета да проявяват щедрост.

Как да помогнете?
Не би трябвало две- и тригодишните да се оставят да бъдат завладени от алчност. Има и ефикасни методи за въздействие.

  • Давайте добър пример.
  • Малките жестове играят важна роля – например предлагайте на детето, на таткото... парче от ябълката, която току-що сте обелили за себе си.
  • Тренирайте споделянето на вещите чрез обичайни дейности и игри (“Аз ще ти дам за малко моя телефон, но ти ми дай червената количка...”).
  • На закуска разделяйте вареното яйце на части и го разпределяйте по равно на всички на масата. Така вашето дете ще научи какво означава нещо да се споделя с останалите.
  • Уважавайте собствеността на детето.
  • Искайте винаги разрешение от детето си, когато набързо си отчупвате парче от шоколада му.
  • Защитавайте и собственото си “имущество”. Това не се отнася само за компютъра или за мобилния телефон, но и за дребните лични вещи – шампоан, шалчета, книги. За да осъзнаят разликата между "мое", "твое" и "наше", децата трябва да усетят бариери пред безграничните си претенции за притежание. Вариант да се преодолее конфликтът е да предложите на детето да замени желания обект: "Виж, този камион е много неудобен за носене, по-добре вземи по-малката количка." Замяната улеснява даването и е първата стъпка към споделянето.
    И все пак – как да реагирате, ако детето за нищо на света не иска да отстъпи играчките си на другите? В никакъв случай не упражнявайте насилие (наказания, бой...), за да го приучите към това. Опитайте да обясните на другарчето му по игра, че лопатката или кофичката е на вашето дете и ако то не иска да я даде въпреки молбата, не можете да помогнете. По този начин подкрепяте детето си и същевременно проявявате мило отношение към желанията на другото. Често след подобен спор малките конкуренти изведнъж се споразумяват.
    Посредничеството на възрастните става излишно, когато детето развие вътрешна мотивация да дава. На четиригодишна възраст децата искат да печелят приятели и е изумително как изведнъж довчерашните егоисти са готови с лека ръка да се лишат от най-любимите си вещи.

    Златни правила за щедрост
    Никога не давайте най-любимата играчка на вашето дете на другите. Това може да е Барби, новата количка за кукли или видеокасета.
    Когато отивате на гости, винаги носете някои играчки на детето си. Така то ще разполага с възможности за размяна и детето на домакините няма да има чувството, че трябва да дава всичко. Не отнемайте насила нещо от вашето дете, за да го дадете на друго дете. Това поощрява скъперничеството, а не готовността да се дава.