„Търся бременна в 9-ия месец за предстоящо наблюдение на бебе.” Навярно подобна обява би ви прозвучала доста странно. В глобалната мрежа обаче можете често да срещнете съобщения със сходно съдържание. Техен източник всъщност не са отчаяни бавачки, търсещи работа, а обучаващи се в психоаналитичната терапия студенти или утвърдени специалисти. Този метод се развива в Англия преди повече от половин век и за негов основоположник се смята аналитичната психоложка Естер Бик.


Според ръководителя на една от българските групи, практикуващи този метод – клиничния психолог Елена Божинова, има огромен смисъл в това детското поведение внимателно да се наблюдава още от най-ранна възраст.  „Вече е доказано, че

бебето има емоционален живот още от утробата
Интересно обаче е да проследим как двама души – майката и бебето, които са били толкова силно свързани преди раждането, но никога не са се виждали, се запознават и опознават взаимно”, категорична е тя. Вниманието на наблюдателя се концентрира не само в интерактивната връзка между бебето и майката, но и във всичко, което се случва в малката общност на семейството. „Наблюдаваме всичко, което става в дома през времето, в което сме там – отношения с родители, приятели или роднини. Социалният статут на дадена личност не е от значение, важен е контактът й с бебето.”
За разлика от провежданите тестове на психичния живот на бебето в експериментални условия ценността на домашното наблюдение е в това, че детето се намира в естествената си среда.

Как всъщност протича едно психоаналитично наблюдение? То продължава
от раждането на детето
до навършването на 2 години
В този период наблюдаващият идва в дома на младите родители по веднъж седмично, в точно уречен час – предпочита се време, в което детето се кърми, къпе или му предстои друг ритуал от ежедневието.
Двегодишното наблюдение е изцяло на доброволни начала – родителите, приели наблюдателя в дома си, не получават никакво заплащане, но и не се ангажират с почерпки или с това да обръщат на своя гост височайшe внимание. Ако обаче очаквате да получите безплатни психологически съвети, ще се почувствате разочаровани – това противоречи на принципите на метода. Колкото по-пасивен е един наблюдател, толкова по-ползотворно е наблюдението. „Когато прекрачим прага на дома,
трябва да станем максимално незабележими
Ние не идваме в семейството на новороденото в ролята си на експерти, за да даваме съвети или за да оценяваме родителите като добри или лоши. Някои семейства се притесняват за какво ще използваме събраните от наблюдението впечатления, но и се успокояват, когато им кажем, че няма да включваме детето им в някакви статистики, а правим всичко това само с цел да се учим”, уточнява г-жа Божинова.
Ето защо, ако решите да допуснете т.нар. наблюдател в ежедневието си, имате повод да се гордеете, че допринасяте, макар и със зрънце, за глобалното познание на човешката психика и помагате на наблюдаващия да стане по-добър детски терапевт.
Освен това семействата, приели наблюдаващ психолог в дома си, споделят, че присъствието на човек, който проявява интерес към психичния живот на бебето им още от първите му дни, ги е накарало да погледнат на родителството в нова светлина Провокирало е в тях любопитство към емоционалното поведение и развитие на детето още от най-ранната му възраст.  
От своя страна наблюдаващият се стреми да улови всеки знак от езика на тялото, всеки любопитен поглед, плач или усмивка на бебето. Да проследи процеса на формиране на основни емоции като страх, ревност или радост на личността още от зората на житейския й път. И да разбере какви събития от външната среда
въздействат и променят човека
през първите две години от живота му.
Реакциите на майката също са от съществено значение. Споделяйки впечатленията си като наблюдаващ, Елена Божинова обръща внимание на това как например майката се отнася различно към двете си деца, независимо дали са близнаци, или са на различна възраст. „Сякаш всяко от децата в семейството има различна майка. Това означава, че тя усеща индивидуалностите на децата си и откликва на специфичните им нужди.”
Откакто психоаналитичното наблюдение на бебета се разпространява из различни географски точки на света, то се превръща и в нов ресурс за познание
как културните и етническите различия влияят
на бебето и майката
Британският преподавател по социални науки Майкъл Ръстин споменава за няколко интересни случая, описани от наблюдатели на бебета.
Един от тях е от 2000-ата година на майка и бебе от Кейптаун, Южна Африка. Фактът, че майката не се разделя и почти непрестанно носи на ръце детето си е показателен за това как африканското разбиране на връзката майка–дете е различно от онова, което се приема като „нормално” в западноевропейските общества. По-ранното физическо отделяне на детето от майката през немалка част от деня и през нощта в „модерния Запад” разкрива различна култура на детско възпитание. Тя утвърждава идеята, че така детето по-рано добива автономност.
Друг пример за културно влияние върху връзката майка–дете е от 1997 г. и е свързан с тайванско семейство. По това време (пък и днес) в този регион раждането на момче е било приветствано, за разлика от появата на момиче.
Наблюдаващата случая описва трудностите, пред които майката и невръстната й дъщеря се изправят, за да преодолеят отхвърлянето както от страна на далечни познати, така и от най-близки членове на фамилията.

Сандра Керелезова