Синът ви е на 1 ½ год., но вече умее да ходи доста стабилно. Той има желание да стигне до всяко кътче на дома ви. Дали обаче този негов устрем не е опасен? Можете ли да предпазите малчугана от евентуални инциденти? От всички – едва ли. Все пак не е излишно да полагате старание...



Напред към риска
Проходилият малък човек изпитва голямо удоволствие, когато поставя единия крак пред другия и така лека-полека с всеки изминал ден се придвижва все по-уверено. Само че явно за него това не е достатъчно силно усещане. Далеч по-интересно е с помощта на двата крака и на ръцете детето да се покатери някъде – по етажерката с книги например.

Новите постижения понякога карат малчугана да надценява своите възможности, а това означава да се излага на рискове. В ранната детска възраст способността за възприемане на разстоянието не е достатъчно развита и детето не може да прецени кое е опасно и кое е безопасно.
При наскоро проходилото дете далеч не са съвършени и двигателната координация и чувството за равновесие. Много са нещата, които представляват заплаха. Ако огледате по-внимателно дома си, положително ще откриете доста “капани”. От това следва задължителният извод, че се налага да обезопасите къщата. Така все пак ще си спестите някои страхове и неприятни ситуации.

Разбира се, съвсем неприемлив е подходът постоянно като бодигард да вървите след малчугана и да го предпазвате и от най-малката опасност. Излишно е да отправяте към него и предупреждението: “Внимавай, ще паднеш, ще се удариш, после ще плачеш…” Така едва ли ще можете да спрете изследователския порив, а само ще смутите плановете на смелия експериментатор.

Опит от еволюцията
Охранителната ви функция никак не е лесна. Природата обаче се е погрижила да ви съдейства. Проходилото дете все още не е достатъчно зряло, за да прецени всички опасности, но то не се е родило напълно лишено от чувството за риск. Дори и по-смелият малчуган, макар че обича скоковете, познава и страха. Той се бои да остане сам, страхува се от тъмно, от гръмотевиците при буря, от сирените на Бърза помощ по улицата...
В процеса на еволюцията си Homo sapiens се научава да различава ситуациите, при които има повишен риск, независимо дали това е някакъв инцидент, или нападение от хищник. Така че човекът (разбира се, и детето) е природно “екипиран” да долавя сигналите за опасност. Той реагира с вродено поведение, което е насочено да увеличи максимално сигурността и да повиши шансовете за оцеляване. В подобни случаи винаги се търси и закрилата на хора, на които се има доверие. Такова поведение съвсем малкото дете възприема инстинктивно винаги когато се чувства заплашено.

Мама = сигурност!
Вашето дете вече много добре е разбрало, че сте около него, за да го закриляте от опасностите, и че винаги ще му помагате, когато опознава заобикалящия го свят. След като усвои прохождането, при него доминират две състояния: привързаността и изследването. В емоционален план основната ви задача е да не противопоставяте удоволствието от изследването на чувството за сигурност, което изпитва във ваше присъствие.
Детето ви често се впуска в някаква не съвсем безопасна дейност, защото знае, че сте наблизо. Вашата реакция служи за негов указател. Когато то се чувства сигурно, подпомага собствената си закрила.
Дълги години ролята ви ще е да съдействате на детето си да избягва рисковете и така ще осигурявате вашето и неговото спокойствие. Разбирате ли колко деликатно трябва да е поведението ви?! От една страна, детето се нуждае от закрила, която можете да му дадете с помощта на физическа близост. От друга – за него е много важно да получи свобода, която ще го окуражава да изследва света без страх. Не подрязвайте “крилете” му! Не му поставяйте излишни бариери. Позволявайте му да поема към приключения, но му внушавайте, че във всеки момент може да сте до него, за да му окажете помощ или да го утешите.

Стефка Станева
психолог