Изгарянията са едни от най-честите травми при децата. Те съставляват 6 до 10% от всички хирургични заболявания в детската възраст. Най-често засегнати са децата в ранна възраст – от раждането до третата година от живота. Това е периодът на любопитство, опознаване на околния свят и прохождане при пълна липса на опит. Обикновено изгарянията при децата стават при занижен родителски контрол.

Най-чести изгаряния при децата през зимата

При децата преобладават предимно изгарянията с горещи течности (вода, чай, мляко, какао, кафе, супи, яхнии и др.) – около 65%. Следват пламъковите изгаряния, включително и тези от горещи газове и пари под налягане – около 20%; лъчевите (вкл. и слънчевите изгаряния) – около 8%; електрическите – около 4%; химическите – около 2%, и контактните – 1%.

Най-чести при децата са изгарянията с нагорещени течности при битови злополуки, при които може да се обхване едномоментно голяма част от телесната повърхност. Горещата течност обаче няма запалителната способност на пламъка. Освен това при контакт с дрехите горещата течност отдава част от изходната си температура. Така че облеклото, независимо какво е то, има предпазен ефект, ако пострадалото дете бъде съблечено веднага. Наблюдава се известна закономерност между причините за изгарянията и възрастта на децата. Повече от половината от изгарянията с горещи течности са във възрастта до 3 години. Основната причина за това е поставянето на съдове с гореща вода на неподходящи места – при невнимание децата могат да ги съборят върху себе си. Изключително тежки изгаряния се получават при сядане или падане на децата в кофи или казани, приготвени за къпане или за варене на консерви и др. При децата над 7-годишна възраст този тип изгаряния са сравнително по-редки – съставляват около 6%.

Пламъковите изгаряния се срещат най-често между 5- и 14-годишна възраст, когато започват игрите с кибрит, огън, когато се правят бомбички, фойерверки и ракети. Пострадалите момчета са около два и половина пъти повече от момичетата. Тежки пламъкови изгаряния се получават и сред по-малките деца, обикновено при игра около печки или камини. Към тази група изгаряния могат да се причислят и изгарянията от горещи газове и пари под налягане при аварии на газопроводи и парапроводи, които често се съчетават с елементите на баротравмата и ударната вълна. Такива изгаряния са чести при деца и имат битов характер.

Лъчевите (рентгенови, инфрачервени, ултравиолетови, слънчеви) изгаряния са болезнени и опасни. Понякога е достатъчно дори половинчасово излагане на преки слънчеви лъчи не само на плажа през лятото, но и през зимата в планината например, за да се получат соларни изгаряния при деца. При прегряване на цялото тяло слънчевите изгаряния може да се съчетаят и с топлинен удар (в частност със слънчев удар), което е много по-често срещано в детската възраст, отколкото при възрастните, защото подрастващият организъм все още няма изградена толкова стабилна терморегулаторна система, но за щастие, през зимата това почти не се наблюдава, за разлика от общото охлаждане.

Електрическите изгаряния най-често се срещат в две възрастови групи: между 1- и 3-годишна възраст и между 7- и 14-годишна възраст. Обикновено във възрастовата група от 1 до 3 години увреждания се получават при пъхане на метални предмети в контактите, както и при пипане на необезопасени телевизионни или радиоприемници, кабели и други източници на електрически ток.

Химическите изгаряния при децата имат случаен характер. Те се получават най-често при битови инциденти. Дължат се предимно на самолечение с различни ревулсивни средства, поставяне на компреси с йодна тинктура или с амоняк, на концентрирани бани или вани с калиев перманганат и др. Могат да се получат от киселини или основи. При химическите изгаряния с киселини се получават коагулационни (т.нар. „сухи”) некрози, които имат склонност да се самоограничават от здравите тъкани, докато при химическите изгаряния с основи се получават коликвационни (т.нар. „влажни”) некрози, които са коварни, защото не се демаркират с ясна граница от здравите тъкани и затова при лечението им първоначалната цел е да се трансформират в сухи некрози.

Контактните изгаряния се регистрират почти изключително при най-малките деца и най-често имат две локализации: глава и длани. Получават се при непосредствен контакт между телесната повърхност на детето с нагорещени предмети – ютии, метални печки, електрически нагреватели и т.н. Дължат се предимно на нестабилната все още походка на най-малките деца. Често контактните изгаряния са изключително дълбоки, независимо че могат да бъдат и сравнително ограничени по площ.

Чести ли са случаите на изгаряния при деца?

Средногодишно в България има около 6000 случая на изгаряния при деца. За съжаление, родителите на повечето от тях предприемат самолечение по най-различни причини, но то обикновено не води до добри резултати. По-интелигентните и по-високообразованите родители обаче предпочитат непременно да се консултират с лекар, който обикновено е пластичен хирург или по-рядко – дерматолог. Част от тези деца преминават през кабинета ми в нашия медицински център, а при необходимост и от хоспитализация – и през нашата модерна и отлично оборудвана специализирана хирургична болница, където работим с най-съвременните превръзки, медикаменти, апаратура и оперативни методи, за да ускорим максимално ефективното възстановяване на всяко едно дете с цел получаване на добри функционални и естетични резултати.

Кое е първото нещо, което трябва да направят родителите, ако детето разлее чаша гореща течност върху себе си?

Първата реакция след изгаряния при деца в домашни условия зависи от размера на засегнатите участъци, от локализацията и от източника на термичната травма. При по-малките деца помага охлаждането чрез поливане със студена вода например. При по-обширни изгаряния обаче подобни действия не се препоръчват, защото това може да доведе до охлаждане на цялото тяло. Изключително важно е бързо да се свалят дрехите на детето в зоните с изгаряния, за да се прекрати експозицията на предизвикващия изгарянето агент, след което да се извърши обливане на засегнатите участъци със студена течаща вода. Ако е възможно, раневите повърхности могат да се почистят внимателно, раните да се завият с чиста кърпа и незабавно да се потърси лекарска помощ. При липса на стерилни материали в домашната аптечка категорично не бива да се предприема третиране на наранените повърхности, защото това може да предизвика допълнително замърсяване и инфектиране, което би утежнило както локалните поражения, така и общото състояние на детето.

 

Текст: Д-р Людмил Пеев, специалист по обща и пластична (конструктивна, реконструктивна и естетична) хирургия,  завеждащ отделение в  СХБАЛМКУ „Скин Системс”.