„Съжалявам, че съдех за вашето бебе на базата на рожденото тегло, защото то беше много повече от рожденото тегло на моята дъщеря.
Съжалявам, че съдех за вашето бебе на базата на седмицата, в която е родено, защото моята дъщеря беше родена много по-рано от вашето дете.
Съжалявам, че съдех за вашето бебе на базата на времето, което е прекарало в неонатологичното отделение, защото моята дъщеря прекара много повече време там.
Невежество и чист страх бяха причините за моята подигравателна оценка. Страхувах се, че губя дъщеря си поради екстремната й недоносеност.

Знам, че недоносеното бебе си е недоносено бебе, независимо колко голямо или малко се е родило.

Когато моята дъщеря Джой се роди в 23-ата гестационна седмица през 2012 г., тя тежеше едва 575 г. Тя не беше голяма дори колкото линийка. Брачната халка на съпруга ми се плъзгаше съвсем свободно нагоре-надолу по крачето й. Тя беше най-малкото бебе, което аз някога бях виждала – и медицинският персонал в отделението беше на това мнение.
В същата стая имаше друго бебе, родено в 23-ата седмица, което беше малко по-голямо от Джой (около 800 г). С течение на времето неговата майка и аз станахме добри приятелки. Заедно бяхме свидетели как много бебета идват и си отиват от неонатологичното отделение, докато нашите екстремно недоносени деца продължаваха да стоят в болницата. Макар да се радвахме за родителите, които отвеждаха децата си вкъщи, в същото време ние тайничко им завиждахме.
Защо техните бебета успяваха да се приберат преди нашите? Те трябва да не са били „болни” колкото нашите, защото не бяха толкова недоносени – така си го обяснявахме.

През четирите месеца, в които моята дъщеря беше в болница, имаше и други новородени в интензивния сектор, които изглеждаха огромни в сравнение с нея. Много от тях бяха считани за недоносени, докато други бяха родени в термин, но болни. Някои дори дишаха сами и не се нуждаеха от помощ. Ние ги наричахме „бебета гиганти" и не ги приемахме на сериозно.
В действителност тези бебета гиганти тежаха едва 2 кг, но това беше много в сравнение с нашите 500-грамови екстремно недоносени бебета.
Неоснователно стигнах до заключението, че тези бебета бяха много по-здрави от дъщеря ми. Често си мислех, че родителите им няма за какво да се тревожат – поне не толкова, колкото ние от стаята с екстремно недоносените.
Дъщеря ми прекара 121 дни в болницата, преди да си я вземем вкъщи. Не ми бяха дали дори да я подържа, докато не стана на един месец. Тя имаше стотици рентгенови снимки, интубации, екстубации, централни източници, интравенозни източници, тръби за хранене, кръвопреливания и трансфузии, сериозна инфекция, изискваща високи дози антибиотици. Тези „обикновени" бебета не бяха изтърпели дори четвърт от това, което изтърпя дъщеря ми, така че аз бях сигурна, че тяхната ситуация не е толкова страшна като нашата.
Пиша това извинение до всички родители на преждевременно родени деца, защото мнението ми за „обикновените" недоносени се промени, докато правех проучване за моята книга, и се чувствам зле от това, което мислех преди. Да, вярно е, че екстремно недоносените имат повече здравни предизвикателства и усложнения от родените в по-късна седмица и с по-високо тегло, но нито едно недоносено дете не е вън от опасност!
Всичко това ми беше напомнено от онази майка, за която ви споменах по-рано, която също има екстремно недоносено дете, а след това още едно бебе, родено в 31-вата седмица. Новото момиченце не беше толкова малко, колкото братчето си, когато се роди, но все пак имаше много тежко начало. Това „обикновено недоносено" беше едно от онези бебета, за които ние мислехме по друг начин преди и бихме наричали „бебе гигант", но то прекара месеци в болницата. Трябваше да се справи със своите собствени препятствия, преди да се прибере вкъщи. А неговите родители изживяха болката да имат още едно бебе в интензивното отделение.
„Обикновените" недоносени бебета имат нужда от някакъв тип подпомагане на дишането, често се хранят през тръба за известно време поради недобър сукателен рефлекс и винаги са подложени на риск от инфекции заради венозните източници, медицинските тестове и контакта с медицинския персонал. Недоносените бебета са в сериозен риск от развитие на некротизиращ ентероколит (НЕК). НЕК е ужасяващо заболяване, при което стените на червата са засегнати от бактерия. Изисква сериозна операция, но понякога може да доведе до смърт... Този риск е реален и не трябва да се подценява от приятелите и семейството, както и от нас, родителите на екстремно недоносените деца.
Щастлива съм да ви съобщя, че това „обикновено" недоносено се справя добре и прогнозите са отлични. Чувствам се зле от това, което мислех преди, и вярвам, че всяко недоносено бебе е чудо. Никога не трябва да съдим за книгата по корицата й. Страхът може да предизвика много емоции, които иначе не бихме почувствали. Трябва да се научим да ги различаваме.
Всички родители са уплашени до смърт от възможността да изгубят едно от най-важните неща в живота. Няма значение колко големи или малки са бебетата им или колко дълго са били в болница. Дори една нощ в неонатологичното отделение е много и родителят никога няма да забрави това чувство. Всички недоносени бебета са в риск от всевъзможни проблеми и инфекции и заслужават най-добрата възможна медицинска грижа. И нашето уважение.
Недоносеното бебе си остава недоносено бебе!”
 
Фондация „Нашите недоносени деца"