За дневника помогна мама Нина Иванова

Анджи се роди в началото на ноември, точно в 12 ч. на обяд. Тежеше 3380 г и беше дълга 49 см. Появи се на бял свят след планирано секцио. Когато ми я показаха, приличаше на мъничко вързопче, виждаха се две очички и една нацупена устичка, пухкави бузки (взела ги е от тати). Бях едновременно щастлива и малко уплашена. След първия ден в реанимацията нямах търпение да прекарам малко повече време с моята малка красавица. Ходех бавно по коридора, бутайки креватчето на колелца, а в него беше най-прекрасното създание на света – моята дъщеря. Още от първия ден тя се усмихваше. Беше лъчезарно бебе, което обожаваше да спи, дори около нея другите да се скъсваха от рев.


Първите дни се налагаше да й давам заместител на майчина кърма, защото в началото нямах достатъчно мляко. Въпреки желанието ми да кърмя обаче, малката поспаланка не искаше да суче от гърдата, шишето й харесваше повече. За съжаление

никой в болницата не ми показа
какво да правя
Бях отчаяна, защото Анджи често заспиваше на гърдата ми. Зърната ме боляха. Вечер се изцеждах и давах кърма на моето слънчице, за да може да спи спокойно. На 4-ия и 5-ия ден вече всичко беше наред. Анджи започна да суче лакомо и се хранеше през три часа.
Заедно се бяхме преборили с първите трудности
на кърменето.
Дойде и денят, в който ни изписаха. Чаках този прекрасен момент с нетърпение. Когато се прибрахме у дома, първото нещо, което направих, бе да сложа Анджи в креватчето. На нея много й хареса и веднага заспа. След около час малката красавица се събуди, нахраних я и я разведох из стаята, за да може да се огледа наоколо и да се запознае с обстановката. Часовете минаваха и дойде време за

първото й къпане у дома
Вълнението и притеснението бяха големи както за мен, така и за нея. Със съпруга ми  приготвихме водата, ваничката и всичко необходимо. Тревожех се дали ще се справя с тази отговорна задача, защото пъпчето на Анджи още не беше паднало (то падна чак на дванайсетия ден). Тя не спря да плаче през цялото време. Усещаше, че се притеснявам. След банята я намазах с преварен зехтин, както ме беше посъветвала педитърката. От зехтина кожата й стана прекрасна само за няколко дни. След банята идваше прекрасният момент, в който гушвах моята малка принцеса в леглото и я кърмех. Няма нищо по-приятно от това да кърмиш детето си, а то да те гледа с очи, пълни с любов. То усеща, че даваш всичко от себе си, за да е спокойно, и му осигуряваш онова, от което се нуждае. За съжаление първата нощ у дома Анджи не искаше да заспи сама в креватчето си. Люшках я на ръце, за да я приспя, но щом я оставех, тя отново започваше да плаче. Събуди се няколко пъти през нощта. Следвах съвета на педиатърката и ако малката ми госпожица се будеше преди 7 ч. сутринта, след последното кърмене в 1 ч. вечерта й давах преварена вода с малко захар. След седмица прочетох, че не е добре за здравето на кърмачето да приема вода със захар и започнах да й предлагам само неподсладена водичка. След още 7 дни Анджи спря да се буди и
спеше непробудно цяла нощ
Надявах се, че вече няма да ми се налага да я дохранвам със заместител на майчина кърма. Колкото повече четях за кърменето, толкова повече се убеждавах в ползите от него за моето дете. Вече бях напълно убедена, че няма нищо по-хубаво от майчиното мляко и бях щастлива, че мога да го дам на дъщеря си.
На деветнайсетия ден с Анджи стояхме на отворения прозорец и разглеждахме борчетата пред блока. Реших първата ни „разходка” да е само десет минути. Следващите дни постепенно увеличих времето с по няколко минути. Малката ми дъщеричка се чувстваше прекрасно и се усмихваше.
Дните минаваха бързо. В часовете, в които Анджи беше будна, обичаше да я нося на ръце и да разглежда и опознава къщата. Усмихваше се, докато й говорех, и сякаш разбираше какво й казвам. Усещаше, че
това е нейният дом
Подариха ни килимче за активна гимнастика и през деня слагах моето съкровище да лежи на него. Тя обаче не обръщаше голямо внимание на интересните играчки. Може би след няколко месеца щеше да се забавлява повече.
Така мина цял месец и дойде време за първата детска консултация. Педиатърката беше много доволна. Анджи не беше наддала много – само 600 г, и беше пораснала с 4 см. Беше весело бебе и в лекарския кабинет се усмихваше и се оглеждаше с любопитство. Сигурно си мислеше, че само след няколко месеца вече ще е достатъчно голяма, за да направи дори и беля…