През първата година от живота на детето се появява първото му млечно зъбче, което също е знаменателно събитие в живота му. То показва, че детето вече е пораснало и може да приема нова и разнообразна храна. Поникването е свързано със старинен обичай сред българите, който се спазва и до ден-днешен навсякъде в страната. Който пръв види зъбчето на детето, а това най-често е майката или бабата, го натрива със сребърна паричка или със стоманена игла. Това се прави, за да са здрави зъбите, бели като метала и остри като иглата. Същия ден майката сварява жито, царевица или ориз и ги раздава на съседите, които трябва бавно да ги дъвчат. Опитвайки поднесеното, всеки благославя детето да не го болят никога зъбите и да му паднат чак когато стане белобрад старец или белокоса старица. Навремето малкото момиченце получавало специален дар – бяла ризка, ушита с конци, събрани от всички къщи в селото с мъжко дете. Вярвало се, че когато порасне, момичето ще бъде искано за невеста от тези семейства.



Мюсюлманите устройват празненство по повод на поникването на първото зъбче. На него в присъствие на гостите майката слага в устата на детето сварени зърна царевица, боб или леща и го кара да ги сдъвче. След това най-близките поднасят своите подаръци. Това „дарение за зъба” се нарича диш-хедиги и най-често се състои от златна или сребърна паричка.

Евреите почукват първото зъбче със сребърна лъжичка, пожелават щастие и благополучие на цялото семейство.

Появата на първите млечни зъбчета често пъти е свързана със загуба на съня и спокойствието на бебето. От скандинавските народи у нас е прието вярването, че феята на зъбчетата може да се разсърди и да отнеме съня, а оттам и здравето на децата. В миналото една от най-често правените „магии” за възвръщането на съня, разпространена сред всички етнически общности, е гасенето на живи въгленчета във вода, която после се изпива от бебето. По този начин се омилостивяват и отблъскват злите сили.


Щом падне първото зъбче, детето го хвърля върху покрива на къщата с думите: „На ти, сврако, костен зъб, дай ми железен!” Обръщането към свраката е свързано с народното вярване, че тази птица може да донесе на човека яки и здрави зъби. Свраката отнася стария зъб „накрай света”. Вярвало се е, че там живеят вилите и самодивите, които тя ще помоли да сменят зъба на детето с железен. Ще му го донесе обратно и той ще служи на детето цял живот.

При арменците, щом паднело първото зъбче, детето го хвърляло на покрива на къщата с думите: „Иди си, магаренце, дойди ми агънце и ми донеси зъбче – маргарит!”
При албанците, който видел пръв зъбчето на бебето, трябвало да му подари ризка. Варели царевица или ориз и ги поръсвали със захар, така пожелавали на детето да има здрави и бели зъби. Чехите и словаците внимавали кой зъб ще се появи първи в устата на бебето, защото вярвали, че ако е горният, не е на добро. Този, който видел зъба, можел да разчита на възнаграждение от страна на бащата. Немците дарявали бебето и майка му по повод на първото зъбче. А когато то паднело, го хвърляли в миша дупка или символично го подарявали на вълка, на лисицата или на мечката, за да има детето здрави зъби. Швейцарците пазели първия паднал зъб, защото вярвали, че ако го загубят, на негово място няма да порасне нов, а за да не поникват безболезнено останалите зъби – хранели детето с каша от млади липови листа. Финландците подарявали на детето пояс по повод на първото зъбче. Испанците устройвали семейно тържество при появата на първото зъбче, а при падането на млечния зъб го хвърляли на покрива на къщата. За да не болят зъбите при израстване, португалците окачвали на врата на бебето торбичка, в която поставяли зъб от таралеж или от вълк. Белгийците вярвали, че ако между първите зъби на детето има разстояние, то ще стане пътешественик. Англичаните плакнели устата на детето с вода, взета от купела на кръщенето, за да премахнат зъбобол. Норвежците приемали детето за пълноправен член на общността едва след появата на първия млечен зъб. По този повод организирали тържество, наричано „пари за зъбче”. Датчаните вярвали, че ако зъбите на детето растат бавно и трудно, то ще живее дълго и щастливо, а ако поникват бързо, скоро ще се сдобие с братче или сестриче.

Д-р Петя Банкова
Етнографски институт и музей – БАН