За дневника помогна мама Нина Иванова

Петият месец беше изпълнен с емоции и приятни преживявания за Анджи и цялото ни семейство. Имаше и трудни моменти, но заедно бързо се справихме.


Малката госпожица много обича да се разхожда навън. Среща се с други деца и често обира овациите и вниманието на всички баби и лели на площадката и в градинките. Усмихва се на познати и непознати. Много е общителна. По време на една от обиколките ни купих на малката ми принцеса играчка носорог. Той веднага зае почетно място сред другите играчки.

В началото на този месец Анджи все повече започна
да говори на нейния бебешки език
Не спира да бърбори. Сигурно се учи от мен, защото не млъквам по цял ден. Дори когато сме навън, постоянно й разказвам или й показвам нещо. Знам, че така й е по-интересно. Вече все по-често тя се смее с глас. Много често й правят комплименти за очите, които са толкова сини, че понякога се чудя дали са истински.
Тези дни се оказва цяла
мисия невъзможна рязането на бебешките нокти
Анджи плаче и се дърпа. А ако не ги отрежа, се драска по лицето. Опитвам се да се справя с тази задача, докато спи, но малката хитруша усеща какво й кроя и се дърпа. Все пак понякога нямам избор и викам на помощ баща й, който я разсейва.

Режимът на хранене на малката госпожица също се промени. Продължавам да я кърмя по шест пъти, но вече през 4 часа. Прави ми впечатление обаче, че вечер иска да яде по-често. Всичко беше наред първите две седмици, но на третата настана кошмар. Една вечер час след като заспа, Анджи се събуди с писъци. Направих всичко възможно, за да я успокоя, но
тя не преставаше да плаче
Реших, че има колики, въпреки че вече беше голяма. Дадох й да пие чай и едва след няколко часа се успокои. Чудех се какво й става. Нямаше причина за този рев. На другия ден момиченцето ми беше весело и игриво. През нощта обаче сцената се повтори. Следващата вечер отново и отново. Бях на ръба на отчаянието, когато съпругът ми се сети какъв е проблемът. Оказа се, че кърмата, която й давам, преди да си легне, вече не й достига и Анджи заспива гладна. Това беше
причината за нощния тормоз
Малката принцеса не се противеше, че ще я дохранвам със заместител, но за мен беше проблем. Плачех над шишето, докато я хранех. Реших, че няма да се предам и че мога да стимулирам лактацията. Започнах да се боря за всяка капка кърма. Цедях се през час. Пиех много течности, ядях супи, плодове, зеленчуци и кърмех Анджи по-често, за да увелича производството на мляко. Така за около 10 дни успях да постигна целта си и отхвърлих заместителя.
Въпреки че Анджи е почти на 5 месеца,
все още няма нито едно зъбче
Постоянно се лигави и блузката й е мокра. Купих й лигавниче с ръкави, което се оказа много удобно. Ще го използвам и когато започна да я захранвам.
Малката госпожица обожава да я къпя. Постоянно разплисква водата, забавлява се, когато намокри всичко наоколо.
На детската консултация се оказа, че Анджи е наддала само половин килограм и е пораснала с 2 см. Лекарката не беше много доволна и затова
заедно решихме да започна да захранвам
малката госпожица със зеленчуково пюре и да я храня пет пъти на ден. След като изслушах обяснението защо се налага това, разбрах че докторката е права.
На консултацията поставиха на Анджи третата ваксина Пентаксим. За да се справи по-лесно с болката на убоденото място, купих специални охлаждащи лепенки, които се залепват на мястото, където е влязла иглата.