От средата на септември в сила влезе нова наредба на Министерството на здравеопазването за храненето в детските градини. Тя внася нови правила съобразно с актуалните препоръки на СЗО...



Сухо мляко вместо истинско краве мляко, глюкозен сироп вместо мед – от подобни „заменки“ се оплакват отговарящите за храната в детските ясли и градини, които разполагат с бюджет от около 2 лева дневно за храната на дете. Между общинските неуредици и интересите на фирмите доставчици контролът върху храните за малчуганите в продължение на години често оставаше на заден план. С новата наредба обаче експертите по здравословно хранене уверяват родителите, че ситуацията ще се промени. За коментар по темата „9 месеца“ потърси доц. Стефка Петрова, национален консултант по хранене и един от участниците в изготвянето на новата наредба.


„В тази наредба сме формулирали категорични изисквания за качеството на продуктите, които трябва да спрат подмяната на едни продукти с по-евтините им и некачествени заместители, като задължение на регионалните здравни инспекции е да контролират дали изискванията се спазват. Аз обаче съм оптимист, понеже виждам по-високо съзнание в персонала на детските градини, както и по-голяма загриженост в общините”, убедена е доц. Петрова. В новата наредба не се позволява на децата да се предлагат пържени храни и сладки лакомства повече от два пъти седмично. А рибата ще присъства в менюто поне веднъж в седмицата. 

Нови изисквания в полза и на по-малките
Често, особено в т.нар. обединени детски заведения, се приготвя една и съща храна за децата от яслените групи и за по-големите. „Това не бива да става, защото децата до 3 год. имат специфични потребности. За тях порциите трябва да са по-малки, новите храни трябва да се въвеждат постепенно, плодовете и зеленчуците да не са много груби и да са нарязани на по-малки парченца, тъй като в тази възраст дъвкателните способности все още се усъвършенстват. За яслената възраст делът на енергията, която идва от мазнините, е по-голям. Нервната система все още се развива и се нуждае от ценните есенциални мастни киселини, съдържащи се в някои мазнини, които „хранят“ мозъка. Затова например до 3 год. детето трябва да яде пълномаслено мляко“, обяснява доц. Петрова. Тя уверява, че до края на годината ще е готов и наръчник за храната в детските кухни и в яслите, а след това и наредба, която да въведе новия рецептурник в организираното хранене на най-малките.


Солени изкушения
Според националното проучване на детското хранене от 2007 г. българчетата от 1 до 5 години консумират сол над необходимия дневен прием. „За жалост някои родители дават колбаси на децата си от най-ранна възраст, които изобщо не са подходящи. Българският стандарт „Стара планина“ гарантира, че в конкретния месен продукт има качествено месо, а не нещо друго. Но характерно за българските колбаси е, че съдържат много сол и мазнини, което не отговаря на съвременните изисквания за здравословно хранене, особено пък за деца. Трябва да работим с Министерството на земеделието и храните за промяна в тези стандарти. Не случайно в наредбата има категорично предписание да не се предлагат колбаси като основно ястие на децата. Само риба или сготвено месо – без кожи, сланини и сухожилия“, казва експертът.

Нито ранно, нито късно захранване 
Един от проблемите, който улавят българските експерти, е дефицитът на желязо. „Този недостиг се забелязва най-вече при най-малките – до 1 година. Причината се корени още в захранването, което не е адекватно. Дават се сокчета още от 2-месечна възраст, вместо захранването да стартира по-късно със зеленчуци, богати на желязо”, твърди доц. Петрова. Някои педиатри винят за железния дефицит захранването от 6-ия месец, препоръчвано от СЗО.
„Това обяснение не се основава на факти, тъй като в България захранването след 6-ия месец все още не е толкова разпространено, така че не може да бъде набелязано като виновник за анемията при децата. Истина е, че както ранното захранване, така и твърде късното също създава риск. Захранването около 6-месечна възраст е ориентировъчно време в зависимост от това с какви запаси от желязо разполага детето. Принципът е бебето да не се захранва преди 4-ия и не е по-късно от 6-ия месец”, обяснява лекарката.
При по-големите деца също се забелязва повишен риск от анемия, но все пак той е по-нисък в сравнение с по-малката възрастова група. „След като детето навърши 1 година, все повече майки му предлагат от общата храна, която ядат и възрастните, а често тя е по-бедна на микроелементи. Това също създава риск от железен дефицит”, казва доц. Петрова

Информирани ли са родителите?
Проучването от 2007 г. показва, че българчетата хапват по-малко сладкиши, отколкото своите връстници от 1998 г.

По някои показатели, свързани с храненето на децата, българските родители отбелязват напредък в сравнение с отпреди десетина години.

За съжаление обаче някои вредни навици стават по-разпространени – 34.3% от децата от 1 до 5 год. редовно пият газирани напитки. „Фактът, че има родители, които от толкова рано дават на детето си газирано, колбаси и много сладко, не показва добро ниво на информираност. Установихме, че 70% от децата до 5 год., искат храни, които са видели в рекламите по телевизията. И това е нормално. По-притеснителното обаче е, че 80% от майките на тези деца изпълняват желанията им и им купуват продукта, дори той да е нездравословен“, допълва доц. Петрова. 

Детска ясла за алергичното дете? 
Все повече са децата с по-специфични потребности поради хранителна алергия. Някои родители се оплакват, че това става причина дори за отказ от прием в детската градина или в яслата под предлог, че персоналът не може да готви отделно меню за алергичното дете. „Това не трябва да се допуска. Ще заложим специални изисквания в наредбата, свързани с децата с хранителни алергии, с които персоналът трябва да се съобразява. Някои деца са алергични към белтъка на кравето мляко, други – към ядки или към някои плодове. Не е толкова трудно в определена рецепта кравето мляко да се замени със соево или да се предложи различен плод от онзи, който се предлага за всички”, заключава доц. Петрова.

Сандра Керелезова