В навечението на 17 ноември, Световният ден на недоносените деца, тази година за първи път е част от официалния здравен календар на Световната здравна организация. Включването му подчертава сериозността на преждевременното раждане, а именно - едно на всеки 10 бебета в света се ражда недоносено, а на всеки 40 секунди едно от тях умира. Зад статистиката стоят хиляди семейства, изправени внезапно пред труден път, пълен с страхове и неизвестности.

Психологът и психотерапевт Ния Коновска работи от години във Фондация „Нашите недоносени деца“, а от май 2024 г. е и част от програмата за ранна психологическа подкрепа във II АГ Болница „Шейново“. Там тя е до родителите още в неонатологичното отделение (ННО) – момент, в който те са най-уязвими и имат най-голяма нужда от професионална грижа и човешко присъствие.

От тази година сте част от ННО на II АГ Болница „Шейново“. Какво е различното в тази ранна подкрепа?
Този вид подкрепа е стандарт в много страни. У нас родителите често не намират сили да потърсят помощ, въпреки че преживяват огромен стрес. Възможността да разговарят с психолог там, където се чувстват най-уязвими – в отделението, при своето бебе – им носи емоционално облекчение и смисъл.


Работата ми в „Шейново“ се появи като осъзната нужда на екипа да има специалист, който да подкрепя родителите в трудните емоции и да подпомага комуникацията между тях и медицинските специалисти.

Присъствам на свиждания, срещам се с пациенти в рискова бременност и родилки. Понякога човек, който изглежда „справящ се“, носи невидима болка. Разговорът често намалява тревожността и подобрява взаимодействието с екипа.

С какви предизвикателства се сблъскват родителите след преждевременно раждане?
Основната трудност е приемането на реалността – всичко се случва неочаквано и далеч от мечтания сценарий.
Страхът за живота на бебето, притесненията дали ще има последствия, чувството за вина, объркаността в медицинската информация – всичко това ги съпътства ежедневно.

Тревогата понякога води до решения, които усложняват процеса – например рехоспитализации на стабилни бебета. Разговор с психолог може да предотврати подобни кризи, да успокои родителите и да създаде по-добър емоционален фон за всички.

Различни ли са емоциите и нуждите на майките и бащите?
Обикновено единият родител изразява емоцията, а другият е „стожерът“. Най-често майката е по-емоционално реагиращата, но има и обърнати сценарии. И двамата имат нужда от подкрепа.

За бащите е особено важно да бъдат включени – близостта с бебето намалява страха им от непознатото и ги приобщава към грижата. Насърчавам ги да участват в групите за подкрепа, защото и те преживяват загуба на контрол, несигурност и страх.

Защо грижата за родителите е част от грижата за недоносеното бебе?
Бебето усеща своите родители – техния глас, присъствие, емоционално състояние. Когато са спокойни и подкрепени, това пряко влияе върху неговото възстановяване и развитие.

От друга страна, включването в грижата помага на родителите да преодолеят безпомощността, да се свържат с ролята си и да изградят по-силна връзка с детето. Това намалява стреса и укрепва цялото семейство.

Какво показва международният опит в тази посока?
В страни като Франция психологът е постоянна част от неонатологичния екип, провежда индивидуални срещи, супервизии за персонала и обучения по психологически теми. Това намалява бърнаута и подобрява отношенията лекар–пациент.

Световни практики като кенгуру-грижа, семейни стаи, улесняването на кърменето и максималният достъп на родителите до бебето подобряват не само състоянието на новороденото, но и психичното здраве на семейството.

Как Ви прие екипът на отделението?
Първият ми ден няма да го забравя – топло посрещане, благодарност и усещане за реална нужда от тази роля. С времето изградихме доверие. Екипът споделя случаи, търси съвет, пита какъв подход да използва. Това прави сътрудничеството ни пълноценно и полезно.

Работите и като модератор на групите за подкрепа на Фондация „Нашите недоносени деца“. Какво ги прави толкова ценни?
Групите се създадоха в периода на Covid-19, когато условията в болниците не позволяваха родителите да виждат децата си с дни. Онлайн форматът осигурява безопасност, споделеност и възможност за нормализиране на емоциите.

Водещото е комбинацията между преживяванията на други родители и модерираната, терапевтична среда. Участниците обменят опит, информация и сила. Част от първите родители и днес се включват, за да подкрепят нови семейства.

Съществува ли стигма към психичното здраве?
Да. Все още има хора, които смятат, че емоциите са „слабост“, а търсенето на помощ – „провал“. Понякога дори медицински специалисти гледат осъдително на „не достатъчно силните“. А истината е обратната – да останеш автентичен и уязвим изисква много сила.

Фондацията предлага подкрепа и при загуба на дете. Какво е най-важното в тази работа?
Преждевременното раждане понякога има най-тежкия възможен край. Тези семейства преживяват огромна болка, празнота, трудни въпроси без отговор.
Подкрепата им позволява да преминат през скръбта с повече стабилност и достойнство.
Едно общество се познава по начина, по който се отнася към хората в страдание — и вярвам, че вървим в правилната посока.

Какво е най-трудното и най-хубавото в работата ти?
Най-трудна е умората – работата изисква постоянно внимание и мисъл. Затова съм благодарна за подкрепата и разбирането от екипа.
Най-хубавото е да срещна след години родители, на които съм помагала, и да разбера, че животът им се е развил добре. Това носи огромна радост.

Какво би посъветвала родителите, които преминават през преждевременно раждане?
Да не се страхуват да потърсят подкрепа. Времето в ННО е момент да се погрижат за собственото си емоционално и физическо здраве. Могат да пишат дневник, да четат, да се разхождат, да посещават групи, да разговарят с психолог или да създадат свои ритуали на подкрепа. Бебето има нужда от спокойствието и надеждата им. Трудностите могат да раздалечат двойката или да я обединят. Изберете второто.

Какво най-често обединява българските семейства, преминали през преждевременно раждане?
Липсата на информация – за термини, за процесите в болницата, за пътя на недоносеното бебе. Обединява ги и болката, че раждането не се е случило по мечтания начин. Но и нещо много силно – вярата, че чудеса са възможни. Често си разказват истории за героични малки деца, които надминават всички прогнози.

Национална кампания „Малки стъпки на големи герои“
Тази година Фондация „Нашите недоносени деца“ насочва вниманието към преждевременните раждания с пътуващата арт-инсталация „Люлка на надеждата“, която вече е в София. Финалното събитие се проведе на 16 ноември в Мол България.

Фондацията е създадена през 2012 г. от три майки на недоносени деца и повече от десетилетие работи за най-добрата грижа за тези деца и техните семейства.

За повече информация или дарение посетете сайта на Фондацията или изпратете DMS BEBE на номер 17 777.