Когато чуя репликата, че хората сме това, което ядем, като градски човек, си се представям като огромен ходещ пестицид, чиито синтетични ръце махат безпомощно, политайки към черната дупка на fast food галактиката. Може би на някого тази перспектива му се струва прекалено драматична. В действителност обаче непрестанно предупреждаваме пушачите за вредата от цигарите, докато ежедневно поглъщаме отрови чрез храната.


Има една по-специална група хора – особено чувствителна към въпроса
храна ли е изобщо това,
с което се храним днес
В тази група са бременните жени, кърмачките и майките с малки деца. Заради отговорността си като настоящи или бъдещи родители не случайно те са и сред най-активните застъпници на биовълната по света.

На българска почва обаче зад призива да се храним екологично избуяват множество неясноти.
С цел да разсеят митовете и да посочат истините за биохраните пред особено важна аудитория, каквито са бъдещите майки, лектори на С “9 месеца” на училище бяха ветеринарният лекар д-р Стоилко Апостолов от фондация „Биоселена” и Красимир Кунчев, управител на „Балкан Биосерт” – първата българска фирма за сертифициране на биопродукти. Според д-р Апостолов няма нищо преувеличено в твърдението, че всеки ден човекът от модерната цивилизация поглъща вредни химични вещества чрез храната. Ето защо, за да подчертае агресивното навлизане на химията в хранителното производство само за няколко десетилетия, д-р Апостолов използва думите на един американски застъпник на биодвижението: „Това, което ядем, за 40 години се е променило повече, отколкото за 40 хиляди години.” „Днес например пушеният салам вече не се опушва. Достатъчно е да се капнат няколко капки течност (известна като течен пушек), която придава съответния вкус. Това е само малък щрих от общата картина”, обяснява д-р Апостолов.

Двамата експерти от години работят за популяризиране на алтернативата на биопродуктите в България. Вече има и научни изследвания, доказващи, че
биохраните са по-здравословни и висококачествени
от останалите. Някои от данните, посочени от д-р Апостолов, наистина шокират. Биоплодовете например съдържат 550 (!) пъти по-ниски остатъчни количества пестициди (общо понятие, включващо химични отровни вещества, използвани в земеделието за борба срещу вредителите), а зеленчуците, отглеждани според екологичните изисквания, са със 700 (!) пъти по-ниско съдържание на пестициди от другите зеленчуци.
Мярка за качество на биозеленчуците и плодовете е съдържанието на повече сухо вещество. Необичайно многото вода в конвенционалните зеленчуци е знак, че при отглеждане на растението са използвани много и вредни торове. Твърде воднистите зеленчуци по-бързо загниват и се развалят.
Биопродуктите не само са по-висококачествени и драстично по-чисти, но съдържат и повече полезни вещества. Така например екологично произведените мляко, сирене и месо съдържат 60% повече омега 3-мастни киселини в сравнение с конвенционалните продукти. Отгледаните при екологични условия плодове пък имат 5 до 90% по-високо съдържание на витамин С. 
Сред полезните вещества, с които биохраните превъзхождат стандартните, са и т.нар. полифеноли, известни с антиоксидантните си свойства. Биозеленчуците съдържат 10 до 90% повече полифеноли от отгледаните в стандартни условия. Любопитно е, че количеството полифеноли например в зеленчука е „заслуга” на самото растение. Когато не се използват химични препарати срещу различни вредители, „имунните сили” на растението се активизират и така то натрупва повече полифеноли в корените и в листата си.
Какво означава да отглеждаш и произвеждаш биохрана?
Думата пестициди има латински произход и буквално означава „убийци на чумата”. Според поддръжниците на биохраненето обаче се е получил следният парадокс: химичните средства, предназначени да унищожават „чумните” вредители по полетата, се превръщат в масова заплаха за човека. Ето защо основен принцип в биоземеделието е, че използването на синтетични торове, генномодифицирани семена и доказано вредни за природата и човека практики е табу. Затова сред биофермерите
на мода отново е мотиката
Те не се страхуват от тежката механична работа и загърбват по-лесната химическа обработка на земята. Преди да се получи първата изцяло биореколта, земеделската земя трябва да премине и т.нар. преходен период, който е от 2 до 3 години.
Пчеларите също трябва да се съобразяват със строги изисквания. Едно от тях е кошерите им да са разположени на минимум 3 километра от голям замърсител (магистрала, жп линия или голяма фабрика). Освен това пчелите не трябва да се захранват със захарни сиропи и т.н.
Сред най-важните условия при отглеждането на стопански животни е те да се хранят със сертифицирани екофуражи, без антибиотици, хормони за бърз растеж, мляко на прах и т.н.
Обикновено биопроизводството е по-малко по количество. След като за добиването на една биореколта се хаби двойно повече пот, а продукцията е по-малка,
наивници ли са биофермерите в България?    
„Дори и да има скептици, на които не им се вярва, много от българските фермери са приели производството на биохрани за своя кауза. Но те не пренебрегват и икономическата полза. Биопродуктите са с 25 до 100% по-скъпи от обикновените храни. България набира все по-уверено сили в износа на биопродукти за Европа и за други континенти. Макар на българския пазар преобладаващите биостоки – от детски пюрета до козметика – да са внос, нашите фирми са активни. Вече например има български производител на сирене гауда”, споделя Красимир Кунчев.
На строг екоконтрол е подложен не само процесът на производство на храните, но и тяхната преработка.
„Целият труд на фермера се обезсмисля, ако той отгледа биочушки, а после при преработката им в лютеница в нея се наблъскат изкуствени добавки”, обяснява д-р Апостолов. В биопреработката са позволени 36 добавки, сред които витамин С, естествени киселини и т.н. Забранено е и йонизиращото облъчване на храните. Спазването на тези изисквания на българска почва обаче не винаги е лесно. „Преди две години искахме да направим биосирене. Оказа се обаче, че маята, която използват българските производители, е на базата на генномодифицирани гъбички. В продължение на два месеца положихме усилия, но не успяхме да намерим истинска мая и поръчахме от Германия”, обяснява д-р Апостолов. По повод на скандалите, свързани с качеството на сиренето, експертът изтъква, че ако в магазина ви предлагат екологичен сметанов сос, гарантирано е, че в максимална степен той съдържа сметана, а не нискомаслено мляко, рафинирано палмово масло, вода, емулгатори и… съвсем незначително количество сметана. Красимир Кунчев уверява, че биопродуктите имат и много добри вкусови качества: „Няма как да не усетите разликата във вкуса между биокиселото мляко и произведеното по стандартния начин.”   
По-високата цена на биохраните на българския пазар ражда и много ментета
Как да разпознаете истинския от фалшивия екопродукт?
Основен ориентир е етикетът. На първо място върху него трябва да фигурира кодовият номер на фирмата, която е сертифицирала продукта преди неговата продажба (към момента българските фирми, които дават сертификати, са 10.) Кодовият номер например на фирма „Балкан Биосерт”, който можете да откриете върху продуктите на техните около 350 фирми – клиенти, е BG-BIO-02. Освен кодовия номер на сертификатора, изписан на етикета, задължително е да са обозначени и европейският регламент и българската наредба, по които е извършено сертифицирането. По желание производителят може да сложи
българското лого на биопродуктите – калинката
или европейското лого – житния клас (или и двата знака заедно). От лятото на 2010 г. обаче житният клас става задължителен като знак, който трябва да фигурира върху етикета на всеки биопродукт в Европейския съюз. Тогава и по-лесно ще се разпознават оригиналните биостоки. Дали „българската” калинка ще отпадне от употреба, това експертите не могат още да прогнозират. А думите, изписани на етикета, като „биологичен”, „органичен” или „екологичен” (или по-кратките производни – „еко” и „био”), са взаимно заменяеми и нямат право да се изписват върху продукти, които не са сертифицирани.
За да се уверите, че биохраните, които се продават насипно, са действително еко, поискайте от търговеца копие на сертификата на производителя.
Как след като дадена фирма получи сертификат, се контролира дали тя спазва екологичните норми?
„Освен обичайните контролни посещения имаме право да правим внезапни проверки. Преди печата преглеждаме дали всичко на етикета на даден продукт е както трябва. Ако има нарушения при етикетирането на стока, която вече е на пазара, се налагат парични глоби. Ако пък се установят сериозни нередности, лицензът на фирмата може да се отнеме, а държавните власти са длъжни да изземат продукцията й от пазара”, обяснява Красимир Кунчев.    
Високите цени, но и инерцията на потребителския скептицизъм засега пречат биохраните да се разпространяват по-масово в България. Те се продават единствено в няколко специализирани магазинчета и в по-големите вериги супермаркети, предимно в София.  Активните търговци на биохрани у нас са около 14. Като че ли все още е далеч времето, когато биопродукцията ще може да се намери във всеки квартален супермаркет. Все пак инициативни производители вече предоставят възможността чрез поръчка по Интернет да ви доставят
кашонче със свежи биоплодове
до входната врата
Така можете да сте спокойна, че плодовете, с които ще направите пюре на вашия малчуган, не гъмжат от химия.   
А дали ябълките на баба Фатме от Триград например са по-чисти от пестициди в сравнение с купените от близкия пазар?
Все пак д-р Апостолов предупреждава за някои опасности: „За жалост лично съм се убедил как дядо купува някакъв препарат срещу мана за малкото си лозе и вместо една капачка изсипва две за „по-сигурно”. И въпреки това той е уверен, че предлага екологичен продукт”…

Сандра Керелезова