Животът на човека е като сламка, разлюлявана от вятъра, която всеки миг може да се счупи, гласи древна мъдрост. Човешкият живот наистина е нещо твърде крехко – тази мисъл те връхлетява особено при вида на новородено с тегло 700 г, което е на апаратно дишане. В ежедневната битка за оцеляване на най-уязвимите бебета (около 10% от всички новородени у нас), когато се наложи, лекари и акушерки влагат дори и нечовешки сили.


За последните години в България напредъкът в медицината драстично повиши шансовете за живот на бебетата, родени много преди термина. През 1992 г. смъртността сред недоносените, приети в Клиниката по неонатология, е била повече от 22%, а днес – 4%.

Каква обаче е причината все повече българки да раждат преждевременно? Според д-р Детелина Стоичкова,  неонатолог в ПСАГБАЛ „Св. София”, в голяма степен това се дължи на
недобре проследявана бременност
Един от основните фактори за раждане месеци преди термина е инфекция в организма на бременната. „Грипът може да се стори безобиден за жената, но не винаги това е така и за бебето. Зад симптомите на вирусно заболяване може да се крие листериоза или цитомегаловирусна инфекция, които са опасни в периода на 9-те месеца. Затова дори и при хрема бъдещата майка трябва да търси консултация със специалист”, категорична е д-р Стоичкова.

Голяма част от преждевременните раждания са предизвикани и от нарушения на плацентата. „Винаги обаче, когато говоря с родилките, им казвам, че
няма място за вина
Никой не е виновен, че се е разболял от грип или че страда от хронично заболяване”, казва д-р Стоичкова.
Все пак тя напомня на бъдещите майки колко важен е начинът им на живот за раждането на здраво бебе. „Децата на упоритите пушачки по-често се раждат недоносени и хипотрофични (с ниско тегло). Пушенето уврежда плацентата, така бебето в утробата не се храни пълноценно”, обяснява лекарката. Тя обръща внимание и на абсурдното желание на някои бременни да ускорят раждането с един и дори с два месеца. „Планираното секцио трябва да е възможно най-близо до термина. Дори и малка грешка в изчисляването на термина води до голямо отклонение и крие риск детето да се роди недоносено”, твърди тя.
Има рискови бременности, при които обаче операцията е по-безопасният начин на раждане. Често той се налага при многоплодна бременност. „Случва се двете бебета в утробата да си пречат взаимно, когато храната се оказва недостатъчна и за двете. В такива случаи е добре да се извадят преждевременно – с планирано секцио в 37-ата гестационна седмица”, уточнява д-р Стоичкова. Високият процент на многоплодна бременност вследствие на ин витро оплождане също увеличава преждевременните раждания. 
Каква е съдбата на бебето, което, въпреки усилията на лекарите да отложат раждането, се появява твърде рано?
„Най-високорискови са родените преди 30-ата гестационна седмица, с тегло 600–700 г. Голяма част от тях не могат да дишат самостоятелно. Други дишат добре, но не могат да приемат храна, защото все още храносмилателната им система е незряла”, обяснява неонатоложката. Само допреди десетина години мъничетата с тегло около 600 г почти са нямали шанс да оцелеят. Днес борбата на лекарите е те не само да живеят, но и
да се развиват без увреждания
„Проблемът при недоносените не е толкова да наддават на тегло, а да не изостават в развитието си. Те се нуждаят от повече време, за да настигнат връстниците си. На някои им е нужна около година, а на най-малките – около 3 години”, обяснява лекарката.  
Д-р Стоичкова развенчава и някои митове. Един от тях е твърдението, че
недоносените момичета
по-лесно преодоляват стреса и физическите проблеми „Това се дължи на хормоналния състав на кръвта при момичетата, който благоприятства по-бързото образуване на сърфактант в по-голямо количество в сравнение с момчетата”, обяснява д-р Стоичкова.
Родителите не бива да се тревожат, че преждевременно роденото им съкровище трябва да стои в кувьоз. „В кувьозите се имитира средата в майчината утроба. Поддържа се подходяща за недоносеното температура, за да не губи то енергия за затопляне”, допълва д-р Стоичкова. Погрешно е и схващането, че кувьозите причиняват ретинопатия. Рискът от увреждане на ретината при недоносените се дължи на недостатъчно развитата им зрителна система. Предозирането с кислород може да утежни очните проблеми, но това не може да се случи при съвременната апаратура и професионалните грижи.
Безспорно е, че болничният престой на недоносеното, който понякога продължава с месеци, е
особено мъчителен за младите родители
Не случайно проф. Емилия Христова – национален консултант и шеф на Клиниката по неонатология, призовава семействата на недоносените деца да създадат асоциация, чрез която да извоюват условия за подобряване на връзката родители–бебе по време на болничното лечение.
Съществуват и проучвания за това по какъв начин болничните процедури се възприемат от новороденото. „На конгрес в Ница беше обсъждан въпросът, дали болката при включване на венозни вливания предизвиква стрес при недоносените и дали това се отразява на психичното им развитие”, припомня си д-р Стоичкова. Според нея обаче с любов и грижи майката може да компенсира този стресов период. „Имахме случай, когато след дълъг престой на бебе в кувьоз успяхме с големи усилия да го захраним. В първия ден обаче, в който го дадохме на майката, то започна да суче с невероятен ентусиазъм и изяде такова количество кърма, че ни стъписа”, разказва лекарката.
След като бебето се прибере у дома, не е нужно родителите да го гледат в стерилна среда. „Все пак е добре
да се отложи за няколко месеца традиционната „пита”,
при която бебето е в контакт с твърде много хора”, съветва д-р Стоичкова.  
Независимо от техническия напредък българските специалисти се сблъскват с куп проблеми. Поради ниското заплащане за недоносените бебета се грижат много малко акушерки. „Лечението на недоносено бебе продължава дълго. По клиничната пътека са предвидени средства за 10 дни, а ние лекуваме бебето 20 дни. Останалите 10 дни са за сметка на нашия труд”, споделя д-р Стоичкова. След специализация в Париж тя обаче е категорична: „Правим същото за децата, каквото и западните колеги, но с по-малко пари, апаратура и персонал.”

Сандра Керелезова

* „9 месеца” благодари за съдействието на инициаторите на кампанията „Шанс за живот, шанс за нови спомени” в подкрепа на недоносените бебета.