Когато детето се учи да говори, то прави голяма крачка напред. Вълнуващ период за децата и техните родители.
"Дупе", вика с пълно гърло малкият Сашко в магазина. "Чу ли го какво каза?", обръща се въодушевено майка му към баща му. "Какво голямо момче си!", доволно се подсмихва таткото.
Родителският възторг няма да трае дълго. Най-много след третата демонстрация на новонаучената дума Сашко ще бъде предупреден строго, че така не се говори.
Той е на 1 ½ год. и вече е научил около 50 думи. Не е чудно, че сред тях е и новата му любима дума, като се знае, че той си има батко – четиригодишния Петьо.

Как звучат думите
Дълго време Сашко само чува как звучи думата “сладко”, без да разбира истинското й значение. Докато един ден брат му крещи на касата в супермаркета "Искам сладко!" Майка му решително се противопоставя. Сашко слуша внимателно – ето я пак тази дума, която може да звучи радостно, но и сърдито. Той се опитва да я каже и майка му изведнъж се усмихва. Каква радост – думата я накара да се усмихне! И Сашко с облекчение опитва пак: "С-с-сладко". "Е, добре", размеква се майка му, "щом толкова се стараеш, трябва да бъдеш възнаграден". И тя купува на момчетата по едно шоколадово зайче.
Думата е намерила мястото си. Отсега нататък Сашко може да я използва. Говорът разширява неговото поле за действие.

Покорители на думите и на света
Проучвания са доказали, че с изучаването на говора децата правят забележителен напредък в развитието си. Психолозите сравняват езика с розата, която обаче има и досадни бодли. Навлизането в света на думите винаги означава и загуба за детето. Дотогава то е действало водено единствено от чувствата си, реагирало е с ръце, с мимики... По този начин реакциите му са били по-бързи от реакциите на възрастните. Когато Сашко е плачел, мама и татко са го утешавали. Сега, когато може да говори, всички искат да знаят: "Къде те боли?" или "Какво е толкова смешно?" И на Сашко се налага да се потруди върху отговора.
Езикът е в състояние да отдели мислите от чувствата и с това да разруши целостта на преживяването – нещо, което отначало обърква начинаещите, може да ги разстрои и да ги разгневи.
Докато един ден бъдат приети в света на говора и успеят най-сетне да постигнат съзвучие между него и своите чувства, желания и планове.

Вълнуващо време
Чрез говора децата могат да разграничават минали, настоящи и бъдещи събития. Правят планове ("Иска сладко"), оформят становища ("Сашко слуша", заключава Сашко, когато мама не е доволна от него).
Те могат "да проиграват" действия в главата си. "Деди кола", казва Сашко и се покатерва на своята триколка. " Да, деди също има кола”, потвърждават родителите. Сашко обаче клати глава в несъгласие и подкарва количката към детската стая. В своите представи той може да отиде с колата си навсякъде, дори при дядо на гости. Езикът отваря вратата към фантазията.
Деца, които започват да говорят, означават себе си ("аз качва", казват те, преди да се покатерят на пързалката) и се познават в огледалото.
Деца на 1 ½–2 год. могат да подражават на действия, отдалечени във времето. Те наблюдават как баба сади салата в градината и след няколко дни посаждат салата в пясъка на детската площадка. Това е голямо постижение, тъй като първо те изработват в съзнанието си модела на дейността, съхраняват го и в подходящия момент го извикват от паметта си.

Как се учи да говори
Всяко дете има свое собствено темпо. Има ранни бърборковци и бавни колекционери на думи.
Приблизителните срокове изглеждат така:
Първите осем седмици
То плаче от глад, мрънка от умора, пъхти от удоволствие. Това са наченките на бебешкия език навсякъде по света. И в т. нар. ла-ла фаза около седмата седмица бебетата звучат еднакво, когато образуват съчетания от гласните а, и, у, о и съгласните п, б, м, н, независимо дали са родени в София, Берлин, Москва, или в Тимбукту.
След половин година
Децата вече могат да избират – звуци, които чуват по-често в обкръжението си, те възприемат и употребяват, докато други изчезват. Това е началото на майчиния език. Децата играят с говора, като свързват, удвояват и повтарят букви: бабаба, дедеде, гагага, мамама.
След десетия месец
Децата започват да произнасят първите думи. Едновременно се развива граматиката. "Грешките", които ние, възрастните, смятаме, че откриваме, всъщност са големи мисловни постижения. "Бау-бау", употребявано в началото както за кучето на съседите, така и за кравата на ливадата, е обобщено понятие за всичко четириного. Детето е разбрало, че има групи от думи с общи свойства.
След година и половина
Започва периодът на изреченията. Отначало детето комбинира само две, по-късно три и четири думи, при което словоредът често е неправилен.