Всички деца се придвижват напред. Техниката, която прилагат обаче в тази дисциплина, е различна – пълзене по корем с подпиране на лактите, плъзгане по дупе, въртене като пумпал, лъкатушене – бебетата са твърде изобретателни, когато имат цел.

Само да се придвижи!
Страхотно чувство. Да не чака мама да донесе топката, а да я достигне само. Да не мрънка на татко да го занесе в детската стая, а просто да допълзи дотам. Или да се пързулне.


Щом веднъж разберат как става това, повечето деца се придвижват светкавично по колене и ръце напред. Малка част от тях избира други, по-различни методи. Проучвания на швейцарски педиатри показват, че 13% от децата проявяват по-различно развитие на опорно-двигателната си дейност. Обикновено бебето първоначално се обръща от легнало положение наляво или надясно, върти се в кръг, преди да запълзи, подпряно на лакти, по-късно пълзи по колене, придвижва се “на четири крака”, накрая се изправя и... прохожда.

Някои пропускат пълзенето
Има деца, които изобщо не се придвижват “на четири крака”, а направо от легнало положение по корем се изправят и тръгват. Това са онези, които наблюдават внимателно движенията на мама и татко и после им подражават. Няма значение дали бебето се върти като пумпал, лъкатуши, или се придвижва на заден ход.

Важното е да се движи
При това то тренира двигателната си дейност, координацията, мускулите и ставите си. Когато започне самостоятелно да се придвижва, неговият свят става по-голям. То може да изучава жилището, да разглежда книги, да бърника в коша с играчките, да наблюдава прахосмукачката… Всичко е ново и толкова вълнуващо! Малкият завоевател обаче не бива да се наранява, затова жилището трябва да е обезопасено – контактите да са с предпазни капачки, острите ръбове на мебелите да са покрити с нещо меко или заоблено. Режещите или чупливите предмети трябва да са вдигнати на недосегаемо от детето място. Тогава може да започне голямото разузнавателно пътешествие!
Въртене в кръг. Легнало по корем, бебето извършва въртеливи движения с горната част на тялото и краката си около пъпа, който служи за център. Преди да се изправят, почти всички деца изпробват тази възможност за придвижване. Повечето преминават след това към пълзене. Два процента се движат в кръг, преди да се изправят.
Плъзгане по дупе. Детето се придвижва направо от седнало положение. С изпънат или сгънат в коляното крак то се плъзга напред върху пелените си. Тези деца са склонни да проходят едва към 18–20-ия месец. Плъзгането по дупе вероятно е наследено – при 40% от децата някой от родителите се е придвижвал като бебе по същия начин. Два процента от бебетата се плъзгат по дупе, един процент – и по колене.
Пълзене по корем. Повечето бебета започват да се придвижват напред по корем. Любопитството им най-често е привлечено от шумоляща хартия, плюшена или друга играчка, която бебето иска да стигне. Три процента от бебетата преминават от пълзенето направо към изправяне.
Претъркулване. Необичайно, но нормално – придвижване чрез многократно претъркулване. Среща се при 1% от децата. В определен момент и те преминават към по-удобен начин на придвижване чрез пълзене.
Лъкатушене. Бебето се движи назад чрез странично преместване на таза и раменете ту наляво, ту надясно. Един процент от децата преминават през тази техника, макар и временно.
Мост. В положение по гръб бебето изпъва тялото си, повдига кръста от пода и се оттласква напред с крака. Един процент от бебетата пробват макар и за кратко тази уморителна техника за придвижване.