Психиката на малкото дете е много по-стабилна, отколкото предполагат родителите. Все пак според детските психолози притеснението на мама и татко да не предадат на детето фобиите си към конкретен обект или ситуация (към кучета, паяци, от височина и т.н.) има своите основания. Причината е, че родителят е основният пример, който детето наблюдава и на който съзнателно или не подражава. 
Известни са много случаи, в които родителите са предали на наследниците си „вируса” на собствените си фобии. Такъв е случаят с 4-годишно момиче, развило фобия към петли на базата на паническия страх на своята майка, която в детството си е била нападната от домашната птица. Страхът у детето е бил толкова голям, че то ставало неспокойно при вида дори само на перушина от петел.


Ако обаче изпаднете в панически страх, а малчуганът е наблизо, каква е правилната реакция? Помнете, че далеч не е нужно да се правите на герой.  Например ако страдате от арахнофобия (страх от паяци), достатъчно е да овладеете импулса си да изпищите истерично при вида на пълзящото безгръбначно и със спокоен тон да извикате някой, който да го отстрани далеч от погледа ви.
Все пак не забравяйте, че родителството е добър повод да се преборвате със страховете си и при нужда да потърсите помощ от психотерапевт.