От раждането до третата си година детето си създава представа за света и за себе си. Въпреки че не можем да си спомним отделните части на този пъзел от детството, ние носим преживяното в себе си. Към него принадлежат хубавото и вълнуващото, лошото е изчезнало. В този „сейф“ е и натрупаният опит, че по извървения път не сме били сами.

Веднага след раждането бебето обича да го гушкат кожа до кожа… защото нищо друго не е в състояние да раздвижи по-добре хормоните на обичта, които осигуряват трайната връзка между мама и бебето.

Какво обича То, докато е кърмаче?

  • Да го държат на ръце. Изпитва най-голямо удоволствие, когато го държат – колкото повече, толкова по-добре.
  • Да го хранят с любов. За да се развиват добре, бебетата се

нуждаят преди всичко от храна и близост. Колко хубаво е, че по време на кърменето получават достатъчно и от двете. Само през първата половин година кърмените бебета се наслаждават на гърдите на мама за около 600 часа при най-близък телесен контакт! За да могат и бебетата, хранени със заместител на майчино мляко, да получават също толкова близост, добре е да не им се дава да държат сами шишето, а през това време да се гушкат с обич.

  • Да го целуват по голото коремче.
  • Да го носят. То обича люлеещите движения и новия

поглед към света, преди всичко обаче топлината и близостта, които са му познати още от утробата. Тъй като продължителното носене е твърде уморително, родителите използват различни приспособления за тази цел. Добре е да не се вслушват особено в оживените дискусии за избора на предпочитаното помощно средство. Носенето на бебето в края на краищата не е наука, а е най-естественият начин то да е там, където са мама и татко.

Любими преживявания и занимания до 3-тата година

  • Да се къпе с мама и татко. Децата трябва да се чувстват

добре в собствената си кожа и да знаят, че не бива да се срамуват от родителите си.

  • Да заспива с чувството на защитеност. Целта е един ден

то да заспива само. Но за това трябва първо да се е уверило, че не се страхува от заспиването. Ако родителите с обич придружават детето си при заспиването и постепенно му гласуват правото да е самостоятелно според собственото му темпо, те му подаряват нещо много ценно – способността да спи добре и с удоволствие през целия си живот.

  • Да събира камъни, пръчки, черупки от охлюви, кестени...
  • Да играе на криеница. При тази игра се научава, че

дори да не вижда нещо, то не е изчезнало. И ако мама и татко изчезнат за малко, те със сигурност ще се върнат отново.

  • Да рисува с водни бои до скъсване на хартията.
  • Да плува в море от думи. Малките обичат да се говори с тях

още от най-ранна възраст. Излишни са родителските страхове, че детето трудно ще се откаже от бебешкия език – то много се радва, когато му се говори, това укрепва връзката с мама и татко.

  • Да се цапа до насита. Това няма да го разболее, ще му

доставя радост да открива света с всичките си сетива, без да се тревожи за изцапаните дрехи и скъсаните панталони.

  • Да пада. Малките имат вроден стремеж да изучават света.

Ако няма пряка опасност за сериозно нараняване, добре е родителите да потискат желанието си да предпазват малчугана от всяка възможна опасност. Падането, насиненото или разкървавено коляно, цицината на главата принадлежат към детството и помагат на малките да придобият реално чувство за риск и да се научат да се справят с неуспехи и разочарования.

  • Да гали животни.
  • Да строи кули от кубчета.
  • Да наблюдава строежи и големи движещи се машини.
  • Да бърка в шкафове.
  • Да чува музика. Най-малките, до които

трудно достигат думите, често реагират с неподозирана чувствителност на музика.

  • Да разглежда снимки.
  • През зимата да се хвърля в снега и да прави снежен човек.
  • Да намира приятели.
  • Да бере букети от цветя.
  • Да учи имената на растенията и да пита защо се казват така,

кои може да откъсне и кои – не. След това гордо да занесе букета вкъщи и да го сложи в най-хубавата ваза, за да му се радва дни наред – това трябва да преживее всяко дете!

  • Да участва в пикник.
  • Да направи сладкиш за рождения ден… и да го яде с пръсти.
  • Да прави сапунени балони.
  • Да играе до пълно изтощение. Според шведската писателка

Астрид Линдгрен децата би трябвало да играят много повече, отколкото го правят в днешно време. Защото само когато играе достатъчно, докато е малко, детето се сдобива със съкровища, от които се вдъхновява през целия си живот. Така то научава какво значи да носи в себе си един таен и топъл свят, който да му дава сили, когато животът му стане труден. Каквото и да се случи, каквото и да трябва да преживее, то носи света в душата си и може да се опира на него.

  • Да го обичат безусловно.

Фър… лети самолетче

За много татковци любимо занимание с бебето е да го подхвърлят във въздуха над главата си. Обикновено мъничето се смее и това се приема като израз на голямо удоволствие. Лошата новина е, че последиците от тази игра могат да са драматични, предупреждават френски невролози.

Подхвърлянето на бебето във въздуха може да доведе до тежки увреждания, причиняващи дори смърт. Най-застрашени са малчуганите, които показват радостта си към буйното занимание на техните „палави“ родители. И те, без да се замислят за опасностите, ги подхвърлят като балони във въздуха. А това може да причини сериозно увреждане на гръбначния стълб на детето. Така че, мили татковци, забравете тази игра. Предлагайте на любимото си съкровище само занимания, които са безопасни за него. Изборът никак не е малък…