Приятен престой в болница няма. Поне колкото по-малки са патиланците, толкова по-сигурно ще го забравят.  Подробностите (с пожелание въобще да не се стига дотам) остават за родителите – дотолкова, че да им помогнат да се справят по-добре със сложната роля на буфер между крехката детска психика и агресивните процедури по пътя към оздравяването. 


Универсален наръчник няма и не може да има. От първа ръка знам, че постният лист с правилата на вратата на болничната стая ще задържи вниманието ви едва когато се успокоите. А и там не пише да не се панирате! В това отношение педиатрите умеят да задават верния тон – дори и понякога да ви спестяват превода от медицински на разбираем език, в общуването с децата всеки прилага свой изпитан и работещ код. От уверената им интонация почерпете и вие. За болното ви дете е

важно да вижда, че владеете ситуацията
Сълзите, тревожният ви глас по телефона с близките само ще го изплашат още повече.
Подгответе се психически, че освен от болестта и от болничното ежедневие, включително и от лечението, малкото ви съкровище може да се превърне в хленчещ тиранин. Например от инхалациите с вентолин, съпътстващи престоя в белодробната клиника, децата често стават агресивни. Не се надявайте друг да ви помогне –

например медицинските сестри. Колкото и да са мили, в тях малките виждат единствено „обичайните заподозрени”. Нали те са тези, които боцкат със спринцовки, носят лекарства и твърде често влизат в стаята – за какво ли този път... Не се колебайте обаче, ако нещо в състоянието на детето ви притеснява, да извикате сестрата. Тя ще прецени сериозността на ситуацията и ако се налага, ще повика дежурния лекар. Също колкото и разстройващо да е за малчугана, ако не можете да излезете с него на глава за лекарството, капките за нос или за друга неотложна процедура, обърнете се за помощ към сестрата. Ако случайно ви се стори, че тя не е в настроение – нали знаете, че на всеки се случва да има тежък ден, а и когато нещо не върви, почти всеки е склонен да размахва пръст, постарайте се да
пропуснете забележките покрай ушите си
Защото практиката показва, че те могат да са ненужно разстройващи – с въпроси от типа „А какво щяхте да правите, ако си бяхте вкъщи сами с детето”, през съвети като „Бий дупенце, да не биеш после дупище” до заключения от рода на „Без мама тук малчо щеше да оздравее по-бързо”. Дори и да ви се струва, че някой в бяла престилка подлага на съмнение качествата ви на родител, запасете се с търпение. Следващата смяна ще дойде само след няколко часа, а хората са различни. Още към края на втория ден ще установите за себе си, че едни лекари и сестри са ви по-симпатични от останалите и появата им в отделението ще предизвиква у вас неподозирано успокоение, дори радост.
Предвид на тежкото финансово положение в повечето болници със санитарите ще имате вземане-даване основно сутрин. В някои клиники в събота и в неделя не чистят. Ако имате несъгласия по въпроса как си вършат работата, преценете сами доколко има смисъл да им посочвате пропуските и дали до желания резултат няма да се доближите повече, ако ги попитате откъде да вземете чист парцал и препарат, в случай че по-късно ви потрябват. На такава молба обикновено не отказват.
Толкова по отношение на човешкия елемент, който, особено заради тревогите, недоспиването и изопнатите ви нерви, ще е и основен фактор за запазването на така необходимото за детето ви равновесие.
Още за хигиената. В зависимост от реда в отделението при постъпването може да ви предложат избор между бокс и стая със собствен санитарен възел. Децата са здравноосигурени, така че лечението и престоят им в държавната или в общинската болница се поемат от здравната каса. За придружителите всяка болница има собствени тарифи. Навсякъде боксът е най-евтин, защото е тесен и обикновено в него има само мивка, а цената започва от десетина лева на вечер. За стая пък се заплаща около двайсетина лева за една нощувка. Имайте предвид обаче, че условията в обществения сектор още не са дотам ВИП и не ви дават гаранция, че на свободното легло в стаята ви няма да настанят още някое дете с придружител точно когато вашето вече е на оздравяване. Освен това там често „собственият санитарен възел” се оказва един за две стаи и поне за две болни деца. Обикновено лекарите оставят сами да направите избора. Ще се съгласят обаче с вас, стига да сметнете, че ще можете да миете детето на мивката и ще се справите с теснотията в бокса, защото за престоя ви в болницата именно по-тясното, но и по-изолирано помещение е по-добрият избор.
Друг полезен съвет от медиците: с колкото и пространство да разполагате,
сведете багажа до минимум
Най-добрият вариант е, ако близките ви имат възможност всеки ден да ви носят дрехи и бельо за смяна. Играчките да са от гума или от пластмаса, за да се мият лесно. Ако държите в стаята храна (най-вече за малчугана), нека тя да е в малко количество и само ако сте сигурни, че няма да се развали. За децата в отделенията се предлага от млечна храна, през преходна до обща храна, както и прясно преварена вода. Дори и в инфекциозната болница позволяват да използвате ваши съдове, особено шишета за най-малките. На разположение на майките обикновено има хладилник и микровълнова печка. Достъпът до кухненския офис обаче се определя от началника на отделението – някъде той е позволен, другаде трябва да помолите сестрата да остави за вас нещо в хладилника или да претопли храна за детето. Пак по линия на безопасността, имайте предвид, че във всяко помещение има много електрически контакти, а предпазните тапи са лукс.
Колкото до битовите условия, в държавните и в общинските болници определено има доста какво да се желае. Факт е, че в последните години са направени и ремонти. При все това едни от най-реномираните с лекарските си екипи детски клиники
продължават да са в незавидно състояние
Така например Детската клиника по белодробни болести към Александровската болница вече е пребоядисана и е с нова дограма, но канализацията й е стара и мивките се запушват непрекъснато. За общата картина свидетелстват и дребни детайли като живачните термометри, пратени в историята от Световната здравна организация, но и до днес използвани в нашите болници. Няма да е изненада, ако ви поръчат да си донесете от вкъщи термометър за детето. 
Каквито и да са условията, никоя болница, дори и „луксозната” частна, не може да е като „у дома”. Една майка разказа, че за двегодишния й син от любимо място кварталният супермаркет се превърнал в нежелана дестинация. Просто униформите на служителите много напомняли на престилките в болничното отделение, където двамата току-що били прекарали цяла седмица. Само дни по-късно жената отново пробвала да го заведе там. За радост от неприятните асоциации вече нямало и помен… 

Богдана Радева
майка с опит