Вероятно доста често сутрин срещате родители, които дърпат децата си за ръце и буквално ги замъкват към детската градина, а децата реват и се тръшкат с молба да се приберат у дома. Лесно ли се социализират децата днес, с какво са свързани страховете им, какви са притесненията на родителите и как родители и учители могат да се обединят, за да помогнат на децата, ще разберете в следващите редове.

Специално съдействие за написването на този материал ни оказа ДГ 169 „Коледарче”.

 Румяна Милева, директор на ДГ 169 „Коледарче”

 

Г-жо Милева, бързо ли се социализират децата днес?

Бих казала, че децата в нашата детска градина се социализират по-бързичко в сравнение с предходните години. В ДГ 169 „Коледарче” са създадени чудесни условия за адаптиране и социализиране в ранна детска възраст. Има прекрасен екип от професионалисти – педагогически, непедагогически, медицински, които в тясно сътрудничество с родителите намират верния път в дебрите на предучилищното образование. От 2016 г. във връзка с новия ЗПУО е създаден Обществен съвет към ДГ 169 „Коледарче”, в който се включиха родители, заинтересовани за развитието на детската градина във всичките й аспекти: адаптация, социализация, интеграция, стопанисване, управление. В крайна сметка за мен е важно децата да се чувстват сигурни, обичани и щастливи и да умеят да общуват.

Какви са основните притеснения, които родителите споделят с вас, относно привикването на децата им, когато ги записват в детската градина?

Родителите имат основателни притеснения, когато става въпрос за първа среща с детската градина – непознатата среда, учителите, дневния режим, начина на хранене, самообслужването и т.н. Тази година, поради приемането на деца от 2-годишна възраст с новия ЗУПО, получавахме въпроси, нетипични за нас, като отказ от биберона, памперсите, ранния сън, храненето. Справихме се благодарение на професионализма на екипа и обичта към децата.

Днешните родители са изключително информирани. Много често се случва да търсят среща с директора или учителя за разговор или съвет относно социализацията на детето към детската градина много преди да е дошъл реалният момент на постъпване.

Като дългогодишен директор на ДГ 169 „Коледарче”, бихте ли ни разказали някоя интересна случка, свързана с опитите ви да приобщите дадено дете към другарчетата му?

Нашата работа е изключително многообразна и отговорна. Спомням си следната случка: веднъж едно детенце донесе мини зайче (истинско) в градината. Просто тръгнало на училище и решило, че тук ще му бъде по-добре и ще радва повече деца. Щях да забравя, това беше дете със специални образователни потребности, което сега е голямо – ученик, много обичливо. Разбира се, зайчето беше голям помощник в приобщаването на по-трудните деца. Всеки ден те му носеха храна – морковче, ябълка, и бързо, бързо сълзичките в очите изчезваха. Дори имаше и деца, които искаха да вземат зайчето в събота и неделя, за да не е самичко, да си има другарче.

Мариана Димитрова, старши учител

Г-жо Димитрова, ежедневно общувате с много и различни дечица. Как успявате да отговорите на нуждите на всяко едно от тях?

Това наистина е голямо предизвикателство пред нас, учителите. Но при цялото многообразие и нестандартност на децата, с които се срещаме днес, можем да кажем, че всички те имат потребността да чувстват, че са защитени, обичани и уважавани. Ако успеем да им дадем това и те ни се доверят, значи най-важната стъпка е направена. От тук нататък задачата ни е да създадем развиваща се среда за всяко едно дете съобразно с неговите индивидуални и групови различия.

С напредването и развитието на технологиите още от малки децата разполагат с таблети и телефони. Това пречи ли по някакъв начин на социалното им развитие?

Няма нищо лошо в развитието на технологиите. Все пак те улесняват живота ни, правят достъпно цялото световно знание и култура. Ако обаче допуснем те да изместят нормалното всекидневно общуване между нас, хората, тогава – да, пречат. Така че решението е в дозираното им използване в ежедневието.

Предполагам, че ежедневно се случва да посрещате разплакани деца. Според вас какви са причините за това състояние на мъничетата?

Причините за това състояние могат да бъдат най-различни – от чисто физически (недоспиване, здравословно неразположение) до типичните емоционални (незавършен период на адаптация към условията на детската градина). Адаптацията е много индивидуален процес както за децата, така и за родителите. Продължителността на този период също е строго индивидуална. А конкретният повод за плач може да бъде нарушен ритуал при изпращането, забравена любима играчка, ревност към по-малко братче или сестриче, страх от изоставяне, неувереност в самостоятелността си, кавги с друго дете, намръщен учител и много други.

Какви са Вашите съвети към родителите, така че да създадат у децата си желание за посещение на детското заведение?

Най-важното, което искам да кажа на родителите, е, че от тяхното спокойствие зависи и спокойствието на детето. Ако те са уверени, емоционално стабилни и позитивно настроени към тази стъпка – посещаването на детското заведение, то и децата по-лесно ще преодолеят откъсването от познатата семейна среда.

Добре е родителите да се запознаят с режима в детската градина, да запознаят предварително и детето си с него. То трябва да знае след кой точно момент от деня отново ще ги види. Това създава у него чувство на сигурност. Добре е да имат специален ритуал при раздяла, който не трябва да се променя.

А желанието на детето да посещава детска градина идва постепенно, когато то се почувства достатъчно уверено в собствените си възможности, обичано и ценено от заобикалящите го деца и възрастни.

А вие как помагате на децата да се приобщят?

Мога да се впусна в подробности за различни работещи „трикове“ за приобщаване, но всъщност основното е с много търпение да им покажа, че всяко едно от тях е много специално и важно за всички нас, че ние сме много щастливи да го познаваме.              

Цветелина Стойкова, учител

Г-жо Стойкова, има ли дечица, които не желаят да спят следобед?

Да, има, но за нас е ясно, че сънят в тази възраст е нужен, затова не отстъпваме, доколкото е възможно. Принципно следобедният сън помага на мъничетата по-лесно да преработят впечатленията и емоциите си през деня и да ги натрупат като знания.

А такива, които не желаят да се хранят?

Разбира се, че има. Всички сме се сблъсквали с проблеми относно храненето в детската градина.

Как се справяте в такива ситуации?

Храненето в групи с деца на тяхната възраст може да им вдъхне увереност и да опитат ястия, които преди са избягвали. Децата правят не това, което им се казва, а това, което виждат. Затова е необходимо да се спазва хранителен режим в детската градина.

Случвало ли се е родители да изискват от вас да се съобразявате с конкретни навици, които има детето им?

Случвало се е, да. Днешните деца са деца на бъдещето. От нашата подкрепа и разбиране зависи дали ще успеят да разгърнат силите си и да изпълнят задачите си. Ето на какво се стремим да научим децата в детската градина:

  • Разделяй всичко с другите.
  • Играй честно.
  • Не удряй децата.
  • Връщай нещата там, откъдето си ги взел.
  • Не вземай нещата, които не са твои.
  • Всеки следобед си поспивай.
  • Вярвай в чудеса.

Работим индивидуално с всяко дете и винаги сме се съобразявали с изискванията на родителите.

Има ли случаи, в които детето не успява да привикне към посещенията на детската градина и родителите просто го отписват?

Да, има такива случаи, но са рядкост. Не всички деца, които идват за пръв път в детската градина, са посещавали ясла. Има деца, които по природа са общителни, търсят контакт с други деца и възрастни – те се адаптират сравнително лесно и бързо. Но има деца, които преживяват по драматичен начин раздялата с мама и попадането в напълно различна обстановка. Нужни са много търпение и промяна в подхода, така че детето да престане да се чувства „изоставено“ всеки път щом премине прага на градината. Ние правим всичко необходимо децата при нас да се чувстват добре.

Поговорихме и с две майки – на момиче и на момче, които ни разказаха как са привикнали децата им към детската градина. Ето какво споделиха те.

Таня Беремска, медицински лаборант, майка на Виктория                                

Големият ден за моето момиче беше, когато тя стана на 2 год. Преди да започне да посещава яслата, често й разказвах колко е хубаво в детската градина. Първите два месеца в яслата бяха много тежки и за нея, и за мен, но трябваше да бъда силна. Знаех, че ако се поддам на емоциите, моето дете няма да свикне. А аз смятам, че е важно детето да посещава детско заведение, защото така се социализира. Става по-общително и по-самостоятелно. В детската градина Виктория нямаше никакви проблеми благодарение на нейните приятелки, с които беше в една група. Всяко дете се приобщава по различен начин и за различен период от време. Най-важното е да чувства подкрепата на своите родители, за да не се чувства изоставено. Обръщайте внимание на своите деца, казвайте им колко много ги обичате. Така детето ще разбере, че просто е отишло да се позабавлява в детската градина и след това отново ще бъде вкъщи.

Наташка Никова, общопрактикуващ лекар, майка на Димитър

Синът ми много трудно свикна с детската градина. Повече от 2 месеца всяка сутрин плачеше и ми се молеше да не ходи. Страхуваше се да не забравя да го взема вечерта, даже не искаше да ходи на футбол, защото няма да го намеря там, където съм го оставила. С много търпение и разговори постепенно се успокои и видя, че все пак е интересно и няма нищо страшно.

 

Разговора проведе Даниела Граховска