Младите родители по принцип са любознателни. Когато нещо около малчугана ги смущава, те се питат: Това нормално ли е? На какво се дължи? Тогава започват да коментират безпокойството си с други майки или пък търсят информация в Интернет. Може би някои от тях си мислят, че това е достатъчно.
Човекът е сложно създание. Дори специалистите, които имат дългогодишен опит в изучаването на детската психика, нямат самочувствието, че знаят всичко за всичко... Опитът е техният постоянен учител.


Три са основните фактори, които влияят върху формирането на психиката на всяко дете, дори и ако има някакво увреждане.
 Детето непрекъснато се развива – днес е едно, утре – друго. Защото съзрява.

 Детето е уникално
– има свои генетично заложени особености и възможности. Сроковете за появата на всяко ново умение при отделните деца са различни. Едно прохожда на 10 месеца, друго – на 1 год. 3 мес. Вашето дете на 1 год. 4 мес. се изразява с изречения от две думи, а съседското го прави на 2 год.
 Социалната среда моделира детето още отрано. Промените във взаимоотношенията както между възрастните, така и между тях и него винаги му въздействат. Дали те са в негативна, или в положителна посока, задължително ще има реакция.
Докато през първите години детето се развива интензивно, се появяват някои тревожни за близките прояви, които след време преминават – те са преходни. Това не е патология, а израз на незрялост.
През първата година неспокойствието и плачът често съпровождат периодите на коликите и поникването на зъбите. Към края й детето започва да реагира на чужди хора. Особено тревожно е, когато се разделя с мама (ако това стане рязко, без предварителна подготовка).
През втората година се появяват опозиционното поведение – съпротива чрез отказ (”Не!”, “Няма!”...), пристъпите на гняв и тръшкането до захласване с посиняване и краткотрайно спиране на дишането. Възникват различни страхове – от тъмно, от животни, от лекари, медицински сестри...
През третата година колкото по-силни са преживяванията и впечатленията на детето през деня, толкова по-неспокоен е сънят му. При много от децата се среща т.нар. физиологично заекване, което изчезва, след като детето овладее гладкото изразяване. Ако домашната атмосфера е изпълнена с напрежение, при по-чувствителните деца този проблем се задържа. В това отношение прекаленото ангажиране на детето с телевизионни предавания също има принос. Героите от екрана, както и героите от приказките силно вълнуват малчуганите и често са източник на страхови преживявания. Най-малките деца си имат свои механизми, които им служат за отдушник и релаксация, за
противодействие на напрежението
– смучене на пръстчето, гризане на ноктите, клатене на главата и тялото... А невъзможността незабавно да се изпълни желанието предизвиква малчугана да хапе, драска, удря и да се тръшка по пода. Той още не може да съобщи ясно и пълно с думи тревогите и желанията си и избира по-примитивни средства за тази цел.
Към 4–5-годишната възраст повечето от тези тревожни за близките прояви значително намаляват и окончателно отзвучават. Детето става по-зряло и емоционално стабилно и започва волево да контролира своето поведение. Понякога са възможни единични “фалове” – увлечено в игра, то неусетно да се напишка или да си отмъкне от друго дете някоя харесала му играчка. Важно е тези отделни прояви да не се драматизират, а да се посрещат с такт и търпение.
През първите години от живота на детето често се провокира емоционален дискомфорт
от неговото социално обкръжение
Нещо, което е обичайно и не може да се избегне – поява на братче или сестриче, постъпване в детска ясла или пък наемане на непозната жена, която да замести работещата майка. Тези промени изискват усилия от детето, за да се адаптира към променената ситуация и новите хора в неговия живот. Обикновено то успява да се справи, но в началото все пак му е нужна известна помощ (подготовка, облекчен режим, повече внимание и разбиране). Голямо напрежение и мъчителни преживявания му се причиняват обаче, когато в семейството има чести скандали между родителите и те решат да се разделят. Детето се прехвърля от къща на къща, от човек на човек, то не разбира какво става, кавгите го плашат. Наблюдавам няколко такива деца между 2 и 3 год. и разбирам какви терзания им причиняват егоизмът и безотговорността на техните майки и бащи.
За съжаление не във всички случаи психичните проблеми на малките деца преминават без следа и могат да се преодолеят бързо и лесно.
Има 3 фактора
които допринасят за това и смятам, че е много важно родителите да ги имат предвид.
Индивидуални особености на детето. Децата с повишена емоционална чувствителност и възбудимост, лесно раними, силно свързани с майката, подчертано страхливи и стеснителни, е по-вероятно да срещнат трудности, когато настъпят промени в живота им. Те често имат проблеми при общуването със свои връстници.
Нездрава психична атмосфера и неправилно отношение на възрастните. Неблагополучия в семейството, неправилен подход на родителите или на персонала в социалното заведение, ако детето се отглежда там, може да отключат прояви на агресия – израз на протестна реакция срещу тормоз или пренебрегване. Това категорично е зов за помощ и сигнал, че става нещо нередно. В този случай са нужни внимание и анализ. Поведението не бива да се окачествява като патология в характера на детето.
Разстройства и нарушения в психичното развитие. Те стават по-явни към 3–5-годишната възраст. Ранният детски аутизъм и изоставането в умственото развитие имат свои насочващи признаци още през първите 2 години, но с времето те се открояват по-определено. През предучилищната възраст ясно се очертават и децата с повишена двигателна активност и трудна концентрация на вниманието. Ако нощното напикаване продължава след 4–5 год., появяват се тикове или по-рядкото – изпускане по голяма нужда, това може да не е израз на разстроени функции (стомашен или неврологичен проблем). Някои деца реагират така при стрес или съвсем съзнателно избират това като протестно средство.
Кои са
някои сигнали за по-сериозен проблем
който изисква намесата на специалист?
 Характерните за ранното детство прояви са силно изразени.
Те продължават и след обичайното време за изчезването им.
 Детето среща значителни трудности в общуването си с деца и възрастни.
Много от тревожните детски психични прояви могат да се овладеят само с подходящ подход и корекция на родителското отношение. Все пак трябва да знаете, че при всяко дете комбинацията от причини е различна. Затова е нужно при конкретния случай винаги да се уточнява: кой е водещият и кои са допълнителните фактори, допринасящи за сериозен и траен проблем. В тези случаи на помощ ще дойдат специалистите със своите знания и богат опит. Понякога е нужна само една консултация. В други случаи се изискват периодични срещи или намесата и на други специалисти – психолози, лекари, фамилни терапевти, логопеди...

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог