“Деца, няма да изисквам от вас сложни думи, няма да ви обременявам с тестове, но искам, когато застанете до болничното легло, да помните, че медицината е наука, призвание и изкуство. Никога не забравяйте психо-соматичната зависимост (връзката между психиката и тялото). Ще ви науча да управлявате тази “колесница” в болницата и у дома. Ако вложите сърцето си в моята наука, всеки ден ще творите чудеса. Научно ще превръщате болестта в удоволствие, извор на мъдрост и поука
Да, правилно чухте – удоволствие! Няма лекарство, което лекува по-добре от любовта, нежността, ведростта. Понякога ще давате на паникьосани болни витамин С и таблетките, поднесени с любов и умело внушение в силата на действието им, само след минути ще изтръгнат всички страдания на тялото, породени от душата – страх, мъка, песимизъм...


Ще лекувате, разбира се, и със силни активно действащи медикаменти, но никога те няма да са напълно ефективни, ако не съумявате със слово, действие или бездействие да лекувате и душата. Ще ви откривам това научно вълшебство.” Първи думи в час по медицинска психология. Аз ги чувам за стотен, хиляден път. Преподавателката е моята майка. Бъдещи и настоящи майки, искате ли и вие да овладеете това вълшебство? Никак не е трудно и съвсем не е задължително да имате медицинско образование, за да лекувате децата си по най-добрия начин. Просто запомнете и овладейте практически някои “хватки”
Още прадядо ми лекувал четирите си деца по строго определена схема. Щом дойдела болест у дома, той изпращал слугинчето да извика проф. Ватев – семейния лекар. Майката на децата си знаела урока, даден от мъжа й. Тутакси подреждала стаята на болното отроче така, че да изглежда максимално красива. Когато пристигнел професорът, домът вече бил празничен и сякаш нашепвал: “Посещението на лекаря е празник.” Докторът бил добър специалист, освен това познавал всички в семейството и те него, та не трябвало много време и дядо, изтупан като за църква, се устремявал към аптеката с рецепта и към... магазина за играчки.

Завръщайки се у дома, още от пътната врата викал на жена си: “Я, ела да ми помогнеш, че едвам домъкнах радостта. Много ми наслагаха от нея и в аптеката, и в магазина...” Първо мъдрите родители поднасяли играчки на болното дете сякаш подаръците са най-важното в създалата се ситуация. После между другото го “гощавали” с илачи. Болести от рода на грип и простуда в този дом се задържали в острата си фаза само три дни, и то без нито едно усложнение. Това е голямо постижение, защото по онова време не е имало антибиотици и други ефикасни лекарства.
Може да попитате: “Вашият прадядо лекар ли е бил?” Не, бил е търговец, но интуитивно е владеел вълшебството “медицинска психология”. Как ни лекуваше майка ни – дипломираният медицински психолог? Точно както нашият прадядо, само че с малки добавки. Мама ни водеше в аптеката, когато сме здрави. Знаехме, че аптекарката не е просто продавач на лекарства, а високообразован специалист. Мама ни беше убедила, че само фармацевтът има право да изпълнява лекарското предписание, и то проверявайки лечителя. Ако лекарят е сбъркал медикамента или дозата, аптекарят ще улови грешката и не ще допусне отровата да стигне до болния.
Е, мама знаеше медицина, та ни казваше точно кое лекарство кога и как ще подейства, как ще ни облекчи. И при прадядо, и след много години у нас се получаваше при болест радост вкъщи.
Зная, че ще кажете: “Каква радост да създавам, като когато детето е болно, подлудявам всички около себе си. Личният лекар го няма сума ти време, аптекарят не може да отговори на въпросите ми, грубиян е, лъже ме с цените...” Бъдещи и настоящи майки, болести е имало и ще има. Те няма да си идат от това, че не ги искаме. Петър Дънов казва: “Да поговорим с болестта, да й речем – позволявам ти да гостуваш при моето дете само три дни.”
Всички енерготерапевти твърдят това, което казваше и медицинският психолог: “Лекувайте първо душата с нежност, спокойствие и любов. Без това няма изцеление!” Напразно ще чакате подобрение при болното си дете, ако не съумеете да сте в синхрон със себе си и със страдащото Ако в създалата се ситуация сте тревожна, изпълнена със страхове и ужас, и най-съвременното лекарство едва ли бързо ще подейства в организма на детето ви. Паниката, неверието в оздравяването наистина могат да обезоръжат всеки лечебен продукт. Какво да направите? За подхода у дома вече разбрахте. Но как да действате по отношение на аптекаря и лекаря?
Сега личният лекар се избира. Още докато сте бременна, поразпитайте млади майки и запишете новороденото при отзивчив, знаещ педиатър. Добре е с него да установите отношения, сходни с приятелството. Запомнете – всичко е взаимно. За приветливата майка, изпълнена с доверие към лекаря, избран от нея, не е трудно да потърси доктора дори в 3 часа през нощта.
Ами аптекарката? Още докато бебето е в корема ви или пък когато детето е здраво, преди да ви е завладяла тревогата от болестта му, обиколете аптеките в близост до дома ви. Интересувайте се от близки аптеки, защото когато детето ви е с 39 ºС температура, едва ли ще тръгнете да търсите аптека в другия край на града. Затова сравнете цените, на които се предлагат лекарствата, разберете дали фармацевтът е търпелив, отзивчив, компетентен. Добрият професионалист обикновено има постоянна клиентела, познава хората, които идват при него. Болестите, спохождащи дома, не са нищо друго освен тепих, на който ще тренирате и емоционалните, и деловите си качества. В такива моменти мобилизирайте цялото си старание, за да преодолеете изпитанието. Когато критичният период отмине, но се появи ново изпитание, ще установите, че го преодолявате по-бързо, по-лесно, по-ефективно. Щом неведнъж сте връщали усмивката на детето си след болест, щом чувате неговия смях, съхранен от вашите компетентни действия и грижи навреме и точно на място – в болест и в здраве, има ли нещо, което няма да можете да преодолеете във всяка сфера на живота?