Роля на семейството в речевото развитие на децата

Възрастните създават семейство сами, това е техен избор и тяхно решение. Правилна или не, тази постъпка се извършва с размисъл и в зряла възраст. Възрастните се стремят към съвместен живот – и го започват.

За детето всичко това е предистория на съществуването му. Децата приемат света такъв, какъвто е, и го осъзнават с думите на възрастните.

Начинът на живот, начинът на общуване и на отношение към света – това са най-важните неща, които дава едно семейство на детето.

Семейството удовлетворява най-важните психологически потребности на детето – безопасност, общуване, любов. В ранното детство то усвоява първите уроци за доверието и любовта и това не трябва да се компенсира нито с четенето на книги, нито с „приятелството“ с „приятни хора“.

Семейството има доминиращо значение в живота на детето. В него се изграждат първите му връзки със света и се оформят характерът и типът на реакциите му. За малкото дете родителите са идеални и съчетават най-добрите качества, а отношенията между тях са „модел на човешките взаимоотношения“.

За да бъде едно дете психически пълноценно, то има нужда да получи от семейството:

- любов;

- сигурност, покровителство;

- утвърждаване на собствената личност.

Семейството трябва да задоволи потребността му от:

- общуване;

- движение, игра и действие;

- одобрение и поощрение;

- образец на поведение;

- положителен контакт.

Лишаването от общуване води до психична депривация, до изоставане в интелектуалното развитие.

Много често, обсъждайки ситуацията за развитието на детето, специалистите не доизясняват съпружеските отношения, сякаш те не оказват влияние на психичното състояние на детето. В крайна сметка те не живеят разделени от непроницаема преграда. Поведението на майката и на таткото и техните взаимоотношения помежду им представляват реалност, също толкова важна, както и отношението на родителите към малчугана. Осмисляйки случващото се около него, детето не само гледа, но и много внимателно се вслушва не само в това, което родителите му демонстрират, но и в това, което те навярно биха искали да скрият от крехката детска душа.

Като правило проблемите в поведението на детето са реакция на съществуващите между родителите разногласия.

Фактът, че съпрузите живеят заедно и техните взаимоотношения се оценяват от обкръжаващите като добри, съвсем не означава, че мъжът и жената са удовлетворени в брака. Под огледалната повърхност на семейния живот винаги бушуват страсти. В семейството, разглеждано като „добро“, мъжът и жената може просто да се ненавиждат, между тях може да се простира „море от безразличие и хлад“. Те могат да продължават да живеят заедно поради различни съображения. За някои е важно да съхранят външната „порядъчност“ заради кариерата си, за други това е страхът от неизвестното бъдеще, за трети – дългът пред децата. Последните си мислят, че всяко пълно семейство е по-добро за едно дете, отколкото непълното семейство. Тази позиция е едно доста разпространено заблуждение.

Работата е в това, че честите разногласия и спорове между родителите и конфликтните взаимоотношения действат много по-пагубно на детето, отколкото самия развод и живота само с един родител.

На процесите на психичното развитие на детето оказват влияние много семейни фактори.

Нарушена структура на семейството

Непълното семейство възниква по различни причини:

• Развод.
• Извънбрачно раждане.
• Смърт на един от родителите или разделено местоживеене.
• Функционално непълно семейство – в тази група има двама родители, но поради професионални или други причини им остава много малко време за семейството. Общуването с детето е възможно само през почивните дни, и то за няколко часа.

И така всяко семейство има свои специфични особености, които оказват влияние върху формирането и развитието на детската психика.

През последните години се наблюдава увеличение на броя на разводите, от една страна, а от друга – снижаване ръста на раждаемостта. За съжаление, прави впечатление и увеличеният ръст на случаите на домашно насилие, оттам и повишеният риск от неврози при децата поради неблагоприятния психологически климат в семейството. За формирането на детската личност роля оказват освен отношението на родителите към детето, но и самите взаимоотношения между възрастните.

Постоянните кавги, спорове, лъжи, конфликти между тях водят до срив в нервната система на детето и до невротичност. В такива семейства децата получават тежки психични травми, които предвещават трудности в житейската им съдба.

Всичко в този свят е относително – и благополучието, и неблагополучието.

Има много семейства, в които от тяхна гледна точка нищо лошо не се случва.

Семействата са различни, децата също са различни.

Душевното състояние и поведение на детето са своеобразен индикатор на семейното благополучие.

Има семейства, при които неблагополучието (на социално, на материално и на междуличностно ниво) е много явно, водещо до неблагоприятен семеен климат. Обикновено в такива семейства детето изпитва физическа и емоционална отхвърленост от родителите си, недостатъчна грижа, неправилен подход на хранене, различни форми на семейно насилие, игнориране на душевните преживявания. Като резултат от тези вътрешносемейни фактори у детето се появяват чувство на страх – страх за родителите, страх за самото него, неадекватност, болка от настоящето, неизвестното и страх от бъдещето.

В някои семейства са разпространени различни зависимости, например употреба на психотропни вещества. Човек, страдащ от алкохолизъм и зависим от наркотици, въвлича в своето състояние и всички близки хора, превръщайки го в семейно заболяване. Останалите членове стават съзависими.

Един от тай-силните неблагоприятни фактори, разрушаващи не само семейството, но и душевното равновесие на детето, е алкохолизмът на родителите. Алкохолът може отрицателно да влияе не само на самото зачатие, но и по време на бременността, също и през целия живот на детето. Възрастните в такива семейства забравят за семейните си задължения и единствено се подчиняват на алкохолната „субкултура”, което води до промяна в ценностната им система и до деградация. Животът на децата става непоносим, превръща ги в сирачета при живи родители. Отсъствието на жизнен опит, неукрепналата психика водят до чувство за липса на безопасност, дисхармония.

Децата израстват с убеждението, че светът е опасно място и не трябва да се доверяват на хората. Те са принудени да скриват истинските си чувства и преживявания, за да са приятни на възрастните. Децата пренасят своите душевни рани и своя опит в зрялата си възраст и проблемите продължават да са такива, каквито са били в техните семейства като деца. Те се чувстват емоционално отхвърлени от възрастните, когато допускат „грешка” или когато не оправдават техните очаквания, когато открито проявяват своите чувства и заявяват потребностите си. В повечето случаи децата стават „родители” на родителите си и поемат отговорност за техния живот и поведение. По-големите братя или сестри се нагърбват да отгледат по-малките деца в семейството.

Родителите могат да не възприемат детето като отделно същество, считайки, че то е длъжно да чувства, да изглежда и да прави същите неща като тях.

Семейства с нарушени детско-родителски взаимоотношения

При тези семейства липсват разбиране и уважение, нараства емоционалното отчуждение и преобладават конфликтните взаимоотношения.

Разбира се, семейството не става веднага конфликтно, а известно време след образуването на брачен съюз. Във всеки отделен случай има причини, пораждащи подобна атмосфера. Не всички семейства от този тип се разрушават, някои остават и правят брачната връзка още по-здрава. Всичко зависи от причината за конфликтната ситуация и какво е отношението на всеки един от съпрузите към нея, а също и от пътя за разрешаването й. Конфликтно семейство можем да наречем такова, при което има постоянен сблъсък на интереси, намерения, желания на всички или на някои от членовете на семейството, пораждащ силни продължителни отрицателни емоционални състояния, водещи до неприязън между съпрузите.

Независимо от това какво е конфликтното семейство – шумно, в което скандалите са на висок тон и раздразнителността е водеща, или тихо, в което съпружеските взаимоотношения се отбелязват с пълна отчужденост и стремеж да се избягват всякакви взаимодействия, атмосферата в него влияе отрицателно на формирането на детската личност и може да стане причина за различни асоциални прояви, проявяващи се с отклонения в поведението. В такива семейства съпрузите не обменят информация помежду си, избягват да разговарят; практически никога не казват „ние”, предпочитат само „аз”, което показва изолираност между брачните партньори. Разговорите са предимно монолози, напомняйки разговори между глухи: всеки говори своето, важното, наболялото, но никой не слуша никого.

Децата преживяват скандалите между родителите и получават неблагоприятен жизнен опит. Негативният образ е вреден, защото обуславя мисленето, чувствата и постъпките в зряла възраст.

Характерен индикатор за семейното благополучие или неблагополучие е детското поведение. Днешните урегулирани семейни отношения често са своеобразно прикритие на царящото в тях емоционално отчуждение както на ниво съпрузи, така и на ниво детско-родителски взаимоотношения. Децата често изпитват остър дефицит от родителска любов, ласка и внимание поради служебна или лична ангажираност на родителите. Вследствие на такова семейно възпитание детето много често се превръща в егоист, сърди се, проявява нетърпимост, трудно общува с връстници и възрастни.

Следва продължение…