В ежедневието на всяка млада майка има куп обстоятелства, способни да я изкарат от равновесие. Детската пясъчна площадка, минирана с кучешки изпражнения, съседи сухари, непрестанно правещи забележки и за най-малкия шум, детски ясли, в които все няма места… Има обаче нещо, което може да бъде по-непоносимо от всичко дотук, взето заедно. Това е… другата майка. Именно майките са способни да вгорчат една на друга живота си.



Майки в атака
„По цял ден да събирам играчки от пода и да бъркам пюрета. Не съм учила за това. Който няма друга работа, да го прави…”, мисли си работеща млада майка в просперираща софтуерна фирма. Тя чете поредната история, в която домакиня споделя, че за доброто на детето майката трябва да си остане вкъщи поне докато то навърши четири. „Защо раждат деца? За да ги захвърлят на бавачката или в детската ясла ли?!”, възмутено възкликва пред приятелка млада майка – домакиня на „24- часов работен ден”, по адрес на жени от типа на софтуерната специалистка. 


„Мъчно ми е за децата, които са единствени в семейството. Толкова са самотни! И това само заради егоизма на родителите, които „нямат” време да се грижат за второ дете”, коментира многодетна майка в градинката.

„Късметлийка съм, че имам момиченце. Те са по-тихи, по-прилежни в училище, можеш да ги обличаш в сладки дрешки”, мисли си млада жена на детската площадка, докато наблюдава подвизите на трима палави юнаци и нервните кризи на техните майки.


Поводите, заради които майките кръстосват шпаги, изглеждат безбройни: майки, привърженички на хомеопатичното лечение, срещу майки, лекуващи децата си с традиционни лекарства; майки, родили естествено и без обезболяващи, срещу майки, сдобили се с бебе чрез секцио и т.н.

На бойното поле
Защо младата майка е толкова чувствителна, когато вижда, че има жени, избрали да живеят по-различно от нея? Защо изпитва нужда да се превърне в тяхна съдница?  В крайна сметка не искат ли всички едно и също – да бъдат добри родители… Проблемът обаче е, че няма единомислие за понятието „добър”. Това е и почвата, върху която виреят всякакви конфликти между майките. 

Преди около век ситуацията е изглеждала доста различно, твърди немската социална психоложка Херад Шенк. Жените са раждали, без значение дали са се чувствали зрели за тази стъпка, или не. А и другите алтернативи за реализиране на младата жена в обществото не са били много. Днес обаче животът на нежния пол не изглежда така предначертан. Жената може да направи своя избор – да стане майка или не. Разбира се, външен натиск (от страна на обществото, на най-близкия кръг хора…) не липсва и днес. Този факт като че ли прави избора на родителството още по-труден. Съвременната жена вече не може да бъде просто „бременна” или „кърмачка”. Тя първо трябва да зачене „правилно”, да премине през 9-те месеца по „правилен начин”, да намери „правилната” детска ясла и т.н. Ето как неусетно тя започва да робува на мита за съвършената майка.

„Добра” майка срещу „лоша” майка
Трескавият стремеж всичко да се върши с изтощителна прецизност се основава на идеята, че родителите са абсолютните скулптори на своите деца. Затова правят и невъзможното, вярвайки, че така ще насочат съдбата на детето си в правилната посока. Тайно се надяват един ден, на абсолвентския празник на сина или дъщерята, някой с възхищение да възкликне: „Браво! Добра майка! Пълно шест!” От друга страна обаче, трескаво гложди тревогата: „Ами ако не се случи точно така!” Ако един ден детето ви съобщи, че не иска да учи „висше”, или научите, че са го хванали да краде в близкия супермаркет? Сякаш в този момент чувате изобличителния глас: „Провал! Лоша майка! Кръгло две!”

Това е страхът, който подтиква майката да излезе на бойното поле. Вместо да погледне с доза ирония към мита за съвършения родител.
 
Установяване на примирие
В действителност няма майка, която се нуждае от преекспониране на митовете за съвършеното родителство.  Майчинството не освобождава вовеки жената от дълбокия порив да търси смисъла на живота си, казва Херад Шенк. Крачка към намирането на вътрешна хармония и прекратяването на „бойните действия” с другите майки е да преотстъпите на друг част от възпитателния монопол, който сте установили. Да осъзнаете, че се нуждаете и от други хора във възпитанието на детето си – от таткото, но и от бавачка, роднини, приятели, възпитателки в детската ясла и т.н., не е признак на слабост.

Как да се съхрани мирът?
Щом вече сте осъзнали колко безсмислено е да усложнявате една на друга живота си, добре е да разполагате със стратегия как да се справите в конфликтни ситуации. Например попадате в следната ситуация: майка на детската площадка ви разказва как със съпруга си търсят къща в околностите на града, защото „за детето е недопустимо да расте сред боклуците, дрогата и другите опасности на градските квартали”. Докато тя ви говори, пред очите ви изплува образът на двустайната ви панелка, в близост до шумен булевард в мръсен градски квартал, където се налага да расте малкото ви съкровище. Вместо обаче да се потиснете и да се настроите за яростна отбрана, усмихнете се и приемете, че просторната къща с двор във вилната зона на града е само малко камъче в големия и бурен поток на живота… 

Така ще последвате примера на онези татковци, които знаят кога да замълчат и да избегнат безсмислени войни на родителския фронт…

„9 месеца“

Да осъзнаете, че се нуждаете и от други хора във възпитанието на детето си – от таткото, но и от бавачка, роднини, приятели, възпитателки в детската ясла и т.н., не е признак на слабост.