За дневника помогна мама Нина Иванова

Анджи вече е голяма! Навърши половин година и това за нас е голям празник. Купих й нова рокля. Двете ще се накиприм и ще отидем в парка на разходка. Татко също не е на работа и тримата ще сме заедно през целия ден. За съжаление това не ни се случва много често и затова сме истински щастливи. Направихме си куп снимки, за да отбележим този празник.


Малката госпожица продължава с желание да суче, но не се отказва и от зеленчуковите пюрета. Може би е време да опита и нещо ново. Предстои й да разбере какъв вкус има кашата. След първия опит Анджи хареса новото лакомство. Хапна 5–6 лъжички, като част от кашата остана по лигавника, но все пак момиченцето ми се справи геройски. С желание отваряше уста. За съжаление обаче това продължи само няколко дни. След 4-ия ден малката госпожица категорично отказа да яде каша. Реших да направим кратка почивка при захранването. Анджи изглеждаше доволна, че е само на кърма и пюре. След няколко дни отново се престраших да й дам каша. Измина цял месец,

докато Анджи свикне напълно с вкуса на кашата
Реших, че през следващия месец с плодовите пюрета в менюто й ще включа друг вид каша, която може би ще й допадне повече. Започнах да смесвам няколко зеленчука в обяда на госпожицата. Тя не се мръщеше и хапваше с апетит.
Въпреки че вече е голяма, Анджи все още не може да седи сама. Все пак я слагам седнала в количката. Купих й столче за хранене и на нея много й харесва да седи в него. Чувства се сигурно и комфортно, защото коланите здраво я придържат.

Косата на Анджи вече порасна и се налага да я връзвам на сладки опашки, за да не влиза в очите й. Станала е истинска дама.
Почти през целия месец времето беше хубаво и по цял ден бяхме навън на разходка. В един слънчев уикенд решихме цялото семейство да отидем на вилата. Пътят не е дълъг – само 30 км от София, но има много завои. Не знаех дали ще го понесе добре, но през цялото време тя спа, а когато пристигнахме, се отглеждаше с любопитство. За първи път я водихме на ново място. Денят мина бързо и неусетно, защото много се забавлявахме сред природата. Анджи е още малка, но
вече прави първите си опити да ходи
Опитва се да стои права и се хваща за решетките на креватчето. Разбира се, крачетата й бързо се изморяват, но тя е горда от постижението си. Малката госпожица вече пълзи без никакви проблеми. Остава само да се научи и да седи без чужда помощ. Разбрах, че вече не мога да я оставям сама дори за секунда. Придвижва се много бързо и е готова за бели. Ако остане дори за миг на голямото легло на мама и тати, бързо-бързо се претъркулва до ръба… Истинска борба водим и вечер след къпане. Анджи е много палава и постоянно се обръща.
Този месец малката госпожица
каза и първата си думичка – тата
Баща й беше много горд и щастлив.
Малката палавница вече спокойно държи играчките си в ръце. Забавлява се, като постоянно ги хвърля на пода. Опитвам се да не й се карам, защото четох, че чрез това действие детето се запознава с предметите и със звуците, които те издават, когато падат. Знам, че играчките са здрави, но Анджи, като всяко бебе, обича да ги лапа, а това не ми харесва. Имам си правило: ако играчката е паднала на пода 2–3 пъти, я измивам или й давам друга, за да се забавлява.
Трябваше
да заведем Анджи на преглед
да й вземат кръв и урина за изследване. Оказа се истинско приключение. Посъветваха ме да купя колектор за урина и след като го поставих на Анджи, започна чакането. Разбрах, че трябва да я държа права, защото иначе съдържанието щеше да изтече. С баща й се редувахме – давахме й да пийне вода, пускахме водата от чешмата да тече. Малкото мишле не искаше да пишка. Едва след 40 минути успя. Оказа се истинско изпитание.
На консултацията се разбра, че госпожицата е наддала 220 г и е пораснала с 5 см. Лекарката каза, че се развива добре за възрастта си и можем да очакваме нови постижения през следващите месеци.