Напоследък все по-често се говори за щитовидната жлеза – хормонален орган, който регулира обмяната на веществата, топлообмена, работата на нервната система и т.н. Върху нормалната й функция влияят стресът, липсата на важни хранителни вешества, факторите на околната среда, бременността. Знаем ли достатъчно за щитовидната жлеза – какво всъщност представлява тя и как се променя нейната функция по време на бременността? Срещнахме се с д-р Милена Божилова, лабораторен лекар отговорник по качеството в МДЛ ЦибаЛаб, София, за да научим повече по темата. Ето какво разказа тя за „9 месеца”…

Д-р Божилова, какво представлява щитовидната жлеза?
Щитовидната жлеза е най-голямата ендокринна жлеза в организма на човека. Тя тежи около 30 грама. Много често се изобразява като пеперуда, защото формата й е подобна. Изградена е от два дяла – десен и ляв, свързани помежду си с провлак. Разположена е в долната част на шията пред гръкляна. От щитовидната жлеза се секретират двата важни за организма хормона – тироксин (Т4) и трийодтиронин (Т3).

Как влияе бременността върху щитовидната жлеза?
Бременността води до промени във функцията на щитовидната жлеза. Обемът й нараства с ~10% при оптимален прием на йод и с ~20–40% при йоден недоимък. Нормалните промени във функцията на жлезата започват още в най-ранна бременност под въздействие на нарастващите нива на човешкия хорионгонадотропин (hCG), отделян от плацентата. Този хормон е подобен по структурата си на естествения стимулатор на жлезата – хипофизния тиреотропен хормон (ТТХ, TSH), който директно я стимулира. В резултат на това общата продукция на хормоните на щитовидната жлеза – Т4 и Т3, нараства с ~20–50%. Заедно с това нараства и дневната нужда от йод с ~50%. Нивата на TSH нормално намаляват поради действащия регулаторен механизъм между щитовидната жлеза и хипофизата. Нивата на основния транспортен белтък за тиреоидните хормони (тироксин-свързващия глобулин, TBG) нарастват през 6–8-ата г.с. и остават високи до раждането.

Начинът на хранене през бременността оказва ли влияние върху щитовидната жлеза?
По отношение на храненето най-важен за щитовидната жлеза е приемът на йод. Повишеният тиреоиден хормонален синтез, нарасналото бъбречно излъчване на йод и нуждите на развиващия се плод водят до по-висока дневна нужда от йод както по време на бременността, така и в периода на лактацията, защото той се секретира в млякото и е необходим за храненето на новороденото.


Според препоръките на специалистите всички планиращи бременност жени, бременни и кърмачки трябва да приемат минимум 250 мг йод дневно. За да се осигури този оптимален прием на йод, освен употребата на йодирана готварска сол и богати на йод храни, като морски риби, кисело мляко, яйца, червено цвекло, орехи, лук, мед, сини сливи и т.н., е необходим допълнителен прием на 150 мг йод дневно под формата на мултивитамини за бременни. Трябва да се знае, че приемът на високи дози йод може да бъде опасен за бременните. Затова максимално допустимата дневна доза за йоден прием, която не крие риск, според СЗО е до 500 мг дневно за възрастни, включително и бременни.

Какво означава изразът „повишена функция на щитовидната жлеза”?
Повишената функционална активност на щитовидната жлеза се характеризира с повишено отделяне на хормони от жлезата и се нарича хипертиреоидизъм. Най-често по време на бременност се среща т.нар. гестационен хипертиреоидизъм (1–3% от бременностите). Това състояние е преходно, ограничено е в 1-вата половина на бременността, при него липсват лабораторни маркери за автоимунно заболяване и не изисква лечение с антитиреоидни медикаменти. Следващата по честота причина за хипертиреоидизъм е болестта на Graves`, която се среща при 0,1–1% от всички бременности и е автоимунно заболяване.
По-често наблюдавана по време на бременност е понижената функционална активност на щитовидната жлеза – хипотиреоидизъм. Открива се по повишеното ниво на TSH над специфичните за бременни горни референтни граници. Според различни проучвания поне 2–3% от привидно здравите (без клинични оплаквания) небременни жени в детеродна възраст имат повишени нива на TSH, а в области с йоден дефицит честотата е по-висока. Когато приемът на йод е адекватен, най-честа причина за хипотиреоидизъм е автоимунният тиреоидит на Хашимото.

Възможно ли е бременността да повлияе благоприятно на някои от заболяванията на щитовидната жлеза?
Заболяванията на щитовидната жлеза не се подобряват по време на бременността. Нещо повече, много важно е жените с такива заболявания да знаят, че е необходимо със съответно лечение жлезата да е нормализирала напълно функцията си, преди дори да планират бременност. Защото, от една страна, отклоненията във функцията на жлезата са една от причините за трудности при забременяването, а от друга – могат да се отразят на протичането на бременността и на развитието на плода.

Необходимо ли е всяка бременна жена да проследява функцията на щитовидната си жлеза? Откога трябва да прави това?
Честотата на тиреоидните заболявания никак не е ниска, а изследването на TSH, с което най-често търсим отклонения, е евтино, лесно изпълнимо и надеждно. Въпреки това понастоящем не се препоръчва изследване на всички бременни за TSH при първата акушерска визита в 1-ви триместър. Изследване на TSH трябва да се направи възможно най-рано през бременността на жени с висок риск за хипотиреоидизъм, а това са жени с:
• данни за тиреоидно заболяване в миналото или хирургия на щитовидната жлеза;
• възраст над 30 години;
• симптоми на тиреоидна дисфункция;
• наличие на гуша;
• установени антитела срещу структури на щитовидната жлеза (TPOAb+);
• захарен диабет тип 1;
• автоимунни заболявания;
• анамнеза за аборти или преждевременни раждания;
• анамнеза за облъчване на главата или шията;
• фамилна анамнеза за тиреоидна дисфункция;
• високостепенно затлъстяване (BMI >/=40 kg/m2);
• терапия с амиодарон;
• терапия с литий;
• провеждано йод-контрастно изследване;
• инфертилитет;
• пребиваване в регион с известен умерен до тежък йоден дефицит.

 

Разговора проведе Даниела Граховска