Многото празници означават и повече лакомства за детето. Заедно с подаръка то често получава и любима сладост. Понякога още преди да разопакова играчката, малчуганът се нахвърля на шоколада и бърза да го излапа, докато мама и татко не са го скрили...

На какво се дължи настървението на децата към шоколада и желираните бонбони и можете ли да помогнете за разумната им консумация?

Шоколадът съдържа анандамид – вещество, производно на арахидоновата киселина, което действа като канабис. За да се получи обаче ефект, подобен на дрогата, е нужно да се изядат поне 10 кг, и то от тъмния шоколад, който без друго децата не обичат.

Въпреки това никой не се съмнява, че сладките лакомства водят до пристрастяване. Не е чудно, защото склонността към техния вкус е вродена. И околоплодната вода, и кърмата са сладки и предпочитанието към този вкус се запазва далеч след пубертета.

За да съществува, човешкият организъм се нуждае от сладко (както и от солено). На него обаче в никакъв случай не са му потребни огромни количества, и то под формата на шоколадови бонбони. Всъщност организмът е в състояние да извлича жизненонеобходимата му захар и от пълноценните въглехидрати в храната (например от пълнозърнестия хляб).

Добре известно е, че желираните бонбони, шоколадът и други сладки изделия не са здравословни, от тях се пълнее и се получава зъбен кариес. Затова страстта на малките трябва да се контролира и ограничава. Опитайте се да приложете някои стратегии.

Стриктна забрана на сладките лакомства. Звучи логично – липсата им води до прекратяване на консумацията. Това обаче означава родителите не само да ги крият, но и да се лишат от сладки запаси. Лошото е, че тази стратегия не работи. Докато е по-малко, детето се оставя да го надхитрят. Но един ден се оказва, че забраните правят сладкото още по-атрактивно. Експерименти доказват, че влечението към шоколада се засилва след забраната му.

Зелена светлина за сладкото. Предимството на тази стратегия е, че детето ви няма да се крие, когато похапва любимите бонбони. Недостатъкът е, че влечението на малките към сладкото не се регулира от само себе си. Някои, които не са така пристрастени към шоколада, лесно могат да се въздържат и да не изядат две шоколадови яйца, но други с лекота ще излапат наведнъж два “Дядо Коледа” по 150 грама.

“Митнически контрол”. Напомняме ви, че се препоръчва да се приемат максимално 150–200 калории дневно за сметка на сладки храни. Това означава пет парченца шоколад или 40 г желирани бонбони. Количеството би трябвало да се намали, тъй като повечето деца приемат още на закуска шоко, мед, течен шоколад и други сладки храни. Много добре би било, преди да дадете блокчето шоколад, детето да изхрупа един морков. Това регулира отделянето на слюнка и предпазва зъбите, което не означава, че след сладкото те може да не се измият.

Избягване на изкушенията. Те дебнат отвсякъде – в аптеката, във фурната, при лекаря… Малкият е толкова очарователен, че трябва да бъде възнаграден с нещо сладко. Май е по-добре да пазарувате без детето и в никакъв случай да не използвате поощрения под формата на сладки лакомства.

Заместваща програма. Потребността от сладко може да се задоволи и със здравословни храни. Алтернативите на шоколада трябва обаче да изглеждат привлекателно – красиво подредени сладки плодове, евентуално нарязани на малки хапки. Предстои ви да установите дали бананът е в състояние да измести близалката. Това в крайна сметка зависи и от навиците за хранене на мама и татко...