Бременността е един изключително важен и деликатен етап от живота на всяка жена. Ние я планираме, очакваме, желаем. По този начин продължаваме себе си, сътворявайки нов живот, даваме израз на любовта си, създавайки плод от нея... Това е времето, през което се изграждат мостовете към майчинството – и физически, и психически ние се подготвяме за срещата с нашето дете.

Бременните жени са особено склонни да фантазират, като център на техните фантазии е тяхното неродено дете. Те си го представят, приписват му различни качества, съпреживяват житейски сюжети. Обикновено, фантазирайки срещата си с бебето и миговете заедно, бъдещите майки са склонни да идеализират тези преживявания и това е напълно обяснимо. Като всичко останало обаче, майчинството има своята светла и тъмна страна и ние следва да сме подготвени за това, за да можем по-спокойно да се справим с новите предизвикателства.

Срещата с първото ни дете често поражда усещане за объркване,  несигурност и некомпетентност. Много млади майки споделят: „Никога не съм се чувствала толкова не на мястото си”. Всяка различна ситуация, всяко ново преживяване създават тревожност.

Често младите жени не се чувстват особено годни да се грижат за новороденото си бебе и се смятат за лишени от майчин инстинкт, за разлика от всички останали (според тях) природно надарени с него любящи и компетентни майки.

Съзнателно или не, те се фокусират върху тези мисли и чувства, пропускайки факта, че майчината любов не е умение. Тя се проявява в грижата, расте и укрепва с времето.

Често към усещането за неспособност и некомпетентност се прибавя още едно чувство, което безпокои майката – нейното раздразнение спрямо детето. Такова чувство поражда всяко събитие или случка, които предизвикват недоволство или неудобство, а 24-часовият майчин режим определено е от тях. Друга причина за раздразнение и яд спрямо детето е очакването на майката, че то ще ги сближи с таткото. Често обаче се получава тъкмо обратното. Мъжете ревнуват от вниманието, което се оказва на малкото човече, чувстват се пренебрегнати, отдръпват се, а понякога дори не поемат своята част от ангажиментите спрямо детето, оставяйки усещане в половинката си, че отговорността е само нейна. Очакван резултат е тя да се сърди, съзнателно или не, на детето.

Всички тези преживявания са продукт на адаптационната реакция на майката. Водещите чувства са безпокойство и тревожност. Това състояние е познато като родилна меланхолия (тъга).

Според проучванията родилната меланхолия засяга между 50 и 75% от жените след раждане. Характеризира се с чести и продължителни изблици на плач без видима причина, както и с тъга и тревожност. Обикновено се проявява през първата седмица (1–4-ия ден) до 4 седмици след раждането. Състоянието е неприятно, но не се нуждае от медикаментозно лечение и отшумява само. От голямо значение е подкрепящата среда и най-вече ролята на бащата – неговата помощ и подкрепа в този начален период.

Случва се обаче следродилната меланхолия да не отшуми, а напротив – с времето да се задълбочи като преживяване и симптоматика. В такъв случай говорим за следродилна депресия.

Причините

На първо място са огромната физическа промяна и всичките хормонални изменения, настъпили в организма по време на бременността и на раждането. Това поражда свръхчувствителност към всичко, което се случва с вас и около вас. В допълнение към това химическите, социалните и психологическите промени, които придружават жената след раждането на бебето, увеличават риска от поява на следродилна депресия. 

Следродилната депресия се лекува различно в зависимост от вида на състоянието и сериозността на симптомите, които жената проявява. Методите за лечение включват прием на антидепресанти и активно участие в образователни курсове и курсове за емоционална подкрепа.

Интересен факт е, че от следродилна депресия страдат и мъжете. При тях стигмата е много по-голяма и затова разпознаването е значително по-трудно. По-често се среща при младите татковци (под 30-годишна възраст) и при тези, които са свръхангажирани с отглеждането на детето.

Как да се справите

Следродилната депресия е състояние, което не бива да се пренебрегва. Ако симптомите продължат повече от 3–4 седмици, необходима е консултация със специалист. Бихте могли обаче да си помогнете в някаква степен да бъдат редуцирани негативните преживявания. Един от най-важните фактори е подкрепящата среда. Тя включва както най-близкия човек до вас – бащата на бебето, така и роднините и приятелите.

От особено значение е и двигателната активност във всичките й форми – разходка сред природата, спорт, плуване, йога и др.

Не по-малко важна е психическата активност – осигурете си възможност за разсейване и внасяне на разнообразие в ежедневието. Не се изолирайте. Отделяйте време за поддържане на социалните си контакти. Намерете време и за себе си, без чувство за вина, защото само ако сте спокойни, релаксирани и доволни от живота, бихте могли да дадете най-доброто от себе си на вашето дете!

 

Текст: Кремена Стоянова, психолог