За щастие повечето деца се раждат доносени и здрави. Има обаче и новородени, оживяването на които създава сериозни проблеми. Рискови са бебетата с вродени дефекти и инфекции, с родилни травми, родените преди термин. Особено застрашени са новородените с много ниско тегло (под 1500 г), които често развиват т. нар. хиалинномембранна болест.
Правилното лечение на рисковите новородени, много от които се обдишват апаратно, е немислимо без
активно и непрекъснато наблюдение
на техните жизнени функции. Клиничното проследяване на състоянието им е в ръцете на опитни лекари и акушерки. Това обаче не е достатъчно. Апаратната вентилация налага проследяване на киселинността на кръвта и на кръвните газове – кислород и въглероден двуокис. Доскоро, а в много неонатални отделения и досега, налягането на споменатите кръвни газове налагаше многократно да се вземат кръвни проби. Това допълнително натоварваше обдишваните новородени, особено ако се спазваше изискването кръвта да се взема от артериален, а не от венозен кръвоносен съд. С въвеждането на т.нар. пулсоксиметрия не само се избегна многократното вземане на кръвни проби, но се осъществи непрекъснат и много точен контрол на налягането на кръвните газове в кръвта на децата. А това дава възможност да се намали рискът от опасните хипероксии.
В клиничната практика отдавна се използват кардиореспирографи – апарати за непрекъснато мониториране (monitore от латински – проследявам) на две от основните жизнени функции –
дишане и сърдечна дейност
Чрез електроди, поставени на гърдите, се получава представа за тяхната честота и ритъм в числа и графики, които се изписват на екран.
През последните години с усъвършенстване на респираторите (апарати за изкуствена вентилация) непрекъснато се търсят начини за текуща преценка и подобряване на апаратното обдишване. Съчетани с подходящи компютърни програми и на базата на проучвания на белодробната механика, те дават много нови възможности за проследяването. На екран в числа и чрез графични изображения непрекъснато се изписват съществени елементи на дишането и обдишването. Може да се изчисли съпротивлението, което подаваният от апарата въздушно-кислороден поток среща при проникването си в белия дроб. Особено важна за практиката е възможността да се установи дали налягането, с което газовете се вкарват, е
прекалено високо, респективно – ниско
В първия случай може да се избегнат прераздуване на белия дроб и навлизане на въздух в извънбелодробното пространство (пневмоторакс), а във втория – неразгъване на белодробните алвеоли. Може да се разбере дали тубусът (тръбичката) е запушен от секрети. Възможна става и преценката на момента, в който новороденото може да бъде откъснато от респиратора и да диша самостоятелно. Така продължителността на обдишването и свързаните с апаратната вентилация усложнения (инфекции и др.) намаляват. Съществуват още много възможности, които могат да се реализират благодарение на мониторирането, но само при натрупване на знания и опит в тази сложна материя. Мониторният контрол на рисковите новородени е ежедневна практика в съвременните неонатални интензивни отделения. У нас много от методите са въведени, други – постепенно, макар и с известно закъснение, навлизат и в нашата практика, за да се помогне на новородените и да се ощастливят техните родители.

Речник

Хиалинномембранна болест – заболяване, което най-често се среща у новородените с изразена недоносеност и трайно ниско тегло. В незрелия бял дроб липсва или е недостатъчна жизненоважната за новороденото субстанция сърфактант, поддържаща алвеолите в разгърнат вид. Те се изпълват с т. нар. хиалинни мембрани, които възпрепятстват дишането. Вкарването на естествен или изкуствен сърфактант в белия дроб чрез тубуса на обдишваното дете значително подобрява шансовете и на най-тежко болните и на най-недоносените бебета да оживеят.

Апаратно обдишване – подпомага или замества естественото дишане чрез подаване на затоплена и овлажнена смес от кислород и въздух (евентуално само кислород или само въздух). Прилага се при сериозно нарушено или липсващо дишане. Газовата смес се вкарва в дихателните пътища чрез тръбичка в количество, процент на кислорода, с налягане, обем и честота, които лекарят задава на апарат, наречен респиратор.

Хипероксия – налягане на кислорода в артериалната кръв на обдишваното дете, което е над общоприетите норми. Най-честата причина за увреждането на зрението на новородените с крайно ниско тегло.

Пулсоксиметрия – метод за непрекъснато и точно измерване и наблюдение на налягането на кръвните газове в кръвта на обдишваното дете. Стойностите на кислорода се отчитат чрез малък монитор през кожата, без нейната цялост да се нарушава.