Най-сетне спокойни нощи. Това е съкровена мечта на много млади родители, изтощени от среднощно будуване и несекващи усилия малчуганът да заспи.


След като детето навърши 6 месеца, а нощите не стават по-тихи, мама и татко решават,че е време нещо да се предприеме.  

Много от тези семейства се запознават с т.нар. Програма за заспиване чрез контролиран плач. Тя се изразява в следното: родителят слага малчугана в леглото и напуска стаята още докато той е буден. Щом детето започне да плаче, се изчаква точно определено време, след което мама или татко влиза в стаята и го утешава, без да го взема от креватчето. След няколко минути родителят отново напуска стаята. С всяка следваща нощ интервалите от време, в които той не е при детето, се увеличават – от 3 на 5 минути, достигайки 45 минути. 
Обещанието към родителите е, че най-късно след две седмици детето безпроблемно ще заспива само.

Идеолог на този метод е бостънският педиатър д-р Ричард Фербер, който първоначално адресира програмата си към екстремни случаи на родители, развили агресивност към детето си поради нежеланието му да заспива. След като методът постига желаните резултати, д-р Фербер решава, че може да помогне на повече родители, които искат вечерите им да станат по-спокойни.

Действа… но на каква цена?
Постепенно методът на д-р Фербер набира популярност. Все повече родители са уверени, че той се препоръчва от експертите. Истината обаче е, че Ферберовата програма за заспиване отдавна се оспорва от много специалисти.
Няколко са основните аргументи срещу този метод. На първо място според педиатри и детски психолози неправилно е, че характерното за нормалното поведение нежелание на детето да заспива само при метода е наречено „смущение”. Приема се, че децата са програмирани да заспиват сами, но родителите „развалят” този вроден навик. В книгата си „Всяко дете може да се научи да заспива” авторите и последователи на метода на Фербер Анет Каст-Цаан и Хармут Моргенрот пишат: „Програмата за заспиване се прилага, защото много родители още отрано създават неправилни навици за сън у детето си. Ако го свикнете отрано да заспива правилно, няма да имате нужда от програмата…”
„От еволюционна гледна точка това твърдение е пълна неистина. Децата със сигурност нямат вроден навик да заспиват сами. Да заспиш без закрилата на възрастен край себе си преди няколко хиляди години е било обричане на сигурна смърт. Когато детето спре да плаче, това означава единствено, че се е примирило”, обяснява  известният немски педиатър д-р Херберт Ренц-Полстър.
Според детски психолози методът на Фербер уязвява достойнството на детето. В основата си той е повече дресировка, отколкото възпитание. Той действа при родители, които винаги са последователни и на първо място поставят дисциплината.

Последици в бъдещето?
Защитниците на метода на Фербер изтъкват, че той предлага „дозирана утеха” и така не се позволява детето да преживее травматичния страх от изоставяне. Швейцарският педиатър д-р Ремо Ларго обаче е на друго мнение: „До третата си година детето няма развито усещане за време. Ако на тази възраст се остави да плаче само, за него 10 минути могат да изглеждат цяла вечност.”
С помощта на съвременни технологии учените проследяват как подобни програми за заспиване се отразяват на химичните процеси в детския мозък. В момента, в който детето осъзнае, че е оставено само, амигдалата (бадемовидна структура в лимбичната система на мозъка – бел. авт.) активира „детектора за опасност” и то започва да плаче. Щом бъде успокоено, нивото на стресовия хормон спада. Пулсът се забавя, а дишането става ритмично – организмът е в баланс. Малкото дете обаче все още не владее механизма да саморегулира емоциите си.  Поради това програмите за заспиване крият риск детето да формира хронична свръхчувствителност.  „То се сдобива с аларма за опасност, която се събужда от най-малката дреболия. Това крие риск от дълготрайни последици. Възможно е в по-зряла възраст у детето да се отключат траен страх от изоставяне, паник атаки и различни зависимости”, твърди Маргот Съндърланд – невролог и психиатър от
от Лондонския център за психично детско здраве.

Изберете нежния подход
Всичко дотук съвсем не означава, че родителите трябва да се примирят с проблемната ситуация. Изберете обаче най-щадящия път. Останете до детето, докато заспи – погалете го, успокойте го с нежни думи. За едно 6-месечно бебе, което до този момент е приспивано на ръце или е заспивало на майчината гръд, дори и този подход може да е драстичен. Но с помощта на мама и татко, които са до него, тази болка може лесно и бързо да се преодолее. Ще се изненадате от бързия ефект на по-нежния подход. Достатъчно е да не забравяте, че не винаги може да се мине без сълзи, но плачещото дете никога не трябва да се оставя само.

Из чуждестранния печат
Симона Симеонова