Казват, че на децата им е лесно: някой се грижи за тях, дава им храна, води ги на разходки... За деветте месеца в корема на мама и през първата си година обаче те извървяват път, отнел на човечеството два милиона години. Зараждат се като невидима с просто око клетка, преминават през цялата еволюция и около година и девет месеца по-късно се изправят на собствените си крака, за да изследват сами света.


А тези първи самостоятелни крачки предизвикват куп въпроси. За да намерим техните най-изчерпателни отговори и да видим въпроса от различни гледни точки, се обърнахме към двама специалисти: д-р Иван Чавдаров, специалист по физикална и рехабилитационна медицина, Специализиран консултативен кабинет, София, и д-р Йовко Гюров, ортопед травматолог, СБАЛ по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев”.

Прохождане – кога?
Д-р Чавдаров: Между 11 и 13 месеца здравото дете би трябвало да проходи.
Д-р Гюров: Между 10 и 14 месеца нормално е детето да проходи.

Закъснение
Д-р Чавдаров: Забавянето може да се дължи на наднормено тегло на детето или на по-еластични ставни връзки (т.нар. „халтави стави”). По-късно прохождат и деца с психични затруднения, със синдрома на Даун, с нервно-мускулни заболявания, но тези проблеми обикновено проличават преди възрастта на прохождането.
Д-р Гюров: Наднорменото тегло е един от факторите за по-късното прохождане. Значение има и генетично заложеният темперамент на детето. Ако то е по-активно, ще проходи по-рано, ако е по-спокойно – по-късно.

Амбициозните родители
Д-р Чавдаров: Двигателното развитие на детето следва определени стъпала, които могат да се различават с месец-два. Ранното поставяне в пози, за които то не е готово (да сяда на 4–5 месеца или да се слага в проходилка на 5–6 месеца), не е полезно. Добре е след раждането, когато е будно, да се поставя по корем и то да усети кога може да премине на следващия етап. Обикновено към 9-ия месец детето започва да лази и впоследствие самостоятелно да сяда от позата за лазене. Около 11-ия месец то лази по вертикала (изправя се, придържайки се за мебелите). До 1 година и 3 месеца прави първите си самостоятелни крачки.
Д-р Гюров: Най-важното е родителите да имат предвид, че не бива насила да стимулират активността на детето. Да не настояват то да извърши нещо, което не може или не желае. Ако за определена възраст има някакви норми, не означава, че всяко дете трябва стриктно да ги следва.

По-ранно прохождане
Д-р Чавдаров: Някои деца са по-инициативни и прохождат в 10-ия, дори 9-ия месец. Често обаче в по-късна възраст при тях се забелязва по-слаба координация между раменния и тазовия пояс (разливат млякото, блъскат се в рамките на вратите). Това се дължи именно на пропуснатото време за развитие на вестибуларния апарат. Лазенето е част от процеса на подготвяне на мускулатурата, на изпробване на различните равнини и на отваряне на сетивата и възприятията. Родителите обаче не могат да се противопоставят на развитието на детето и да го ограничават. Щом е намерило начин да ходи, няма как да го връщат назад, за да пълзи.

Проходилка и тиранти за прохождане?
Д-р Чавдаров: Американско проучване съпоставя прохождането и психичното развитие. Оказва се, че спонтанно проходилите деца са по-напред в психичното си развитие в сравнение с тези, които се учат да ходят с проходилка. С този уред се формират роботи, които усвояват баланса и ходенето като механика, но пропускат други детайли от двигателното развитие. Детето трябва да проходи самостоятелно, за да експериментира с височините. Няма нужда от помощни средства.
Тирантите за прохождане обаче не са вредни за малчугана, но ползата им най-вече е за кръста на майката. Важно обаче е те да са отпуснати – детето не бива да виси на тях.
Д-р Гюров: В някои страни продажбата на проходилки е забранена. Аз лично по принцип не съм против тях. Безспорно обаче е, че с тях децата често се нараняват. Родителите се успокояват, че детето е стабилно и притъпяват бдителността си. А през първата година най-много травми се получават именно от проходилки. Ако все пак решите да купите такова устройство, имайте предвид, че на 6–7 месеца детето е малко за проходилка. Тя не е “столче” за седене, защото мускулите се натоварват неправилно. Може да поставяте детето в нея, когато то стане на 9–10 месеца. Постарайте се да изберете такава проходилка, която е обезопасена с тежести отстрани, за да не може лесно да се обръща.

Ходене на пръсти или с крака, обърнати навътре
Д-р Чавдаров: След като детето проходи, походката „зрее” и се стабилизира още около 6 месеца. В началото ходенето на пръсти е нещо нормално. Детето все още не може добре да раздели командите, насочени към двата крака. Кривенето навътре също не е притеснително. Просто вътрешните мускули на бедрата са по-силни.
Д-р Гюров: Ходенето на пръсти или „косенето” със стъпала навътре са вариант на нормалното ходене. До две години походката може да е особена, защото мозъкът още не командва добре мускулите.

Обувки
По този въпрос съветите на двамата специалисти се разминават, така че оставяме на вас да изберете на кого да се доверите.
Д-р Чавдаров: Добре е първите обувки да са високи, със стегнато „конче”, което да придържа глезена. Стелките трябва да са анатомични. При прохождането не се препоръчва детето да е босо, защото крачето още е твърде меко и нестабилно.
Д-р Гюров: Когато избирате първите обувки, достатъчно е те да са удобни, направени от леки и меки естествени материали. Въпреки че анатомичните стелки се рекламират за превенция на плоското стъпало, съвременната ортопедия приема, че колкото по-отрано и по-стегнато се обуват крачетата, толкова по-вероятно е плоскостъпието. Това се доказва от факта, че при етноси, които ходят предимно боси, този проблем не е познат. Ако направим моментна снимка на български и американски парк през лятото, ще забележите, че повечето български деца са с обувки, а американските – боси. Когато детето ходи без чорапи, се възбуждат рецепторите на кожата и се стимулират мускулите.

Ана Кашкавалджиева

Когато детето прохожда...
 Имайте предвид, че когато детето прохожда, може да изостане в други области. Нещата, които усвоява, са елементарни за възрастния човек, но всеки ключов момент от развитието на детето изисква сериозни физически и психични усилия. Така че не се учудвайте, ако докато се учи да ходи, то забави или спре напредъка си в други области (говорене, усвояване на различни умения).
 Приемайте падането с усмивка. Сигурно изстрадвате всяко тупване на вашето дете, но по-добре го оставяйте само да се изправя. Вместо с ужасена гримаса да бързате да го успокоявате, постарайте се да се пошегувате със ситуацията. Така му помагате да стане по-уверено.
 Приберете малките предмети, поставени на 1 метър от пода. Свикнете с мисълта, че от момента, в който детето се изправи на два крака, стилното жилище със старателно подбираните аксесоари няма да е същото. Налага се поне за година-две да се разделите с вазите по пода, с ароматните свещи на ниската масичка и да приберете компактдисковете от красивата поставка, ако искате пак някой ден да ги ползвате.
 Обезопасете контактите. Набавете си специалните капачки за тази цел, защото малкият любопитко обича да пъха тънките си пръстчета навсякъде.
 Започвайте деня си с упражнения за гърба. Независимо дали детето прохожда две седмици или два месеца, това е време, през което кръстът и гърбът ви са подложени на сериозно изпитание. Облекчавайте ги с всекидневни разтягания.