Доскоро 9-месечната Калина раздаваше щедри усмивки на познати и непознати. Само за две седмици обаче тя коренно се промени. Щом в стаята влезе външен човек, дори и близък, тя бърза да се сгуши в прегръдката на мама, да скрие лице в рамото й и да заплаче. Дори и съседката, която до онзи ден гушкаше Калина и я отвеждаше да помиришат заедно цветята в градината, вече не е в „приятелския кръг”…

Родителска грешка?
След паническия рев на малкото момиче, предизвикан от касиерката в супермаркета, родителите на Калина са изненадани и притеснени. Те сякаш не могат да познаят дъщеря си. „Преди, когато видех дете, което не се откъсва от майка си и нервничи пред непознати, си казвах, че това всъщност е класически пример за болезнена привързаност. Сега обаче разбирам, че това не винаги е така…”, разказва 31-годишната Мирослава, майка на Калина.  


Всъщност малкото момиче е влязло във фазата на детския страх от чужди хора. Причината не е някаква грешка във възпитанието, а естествен етап, през който преминава всеки малчуган на около 8-месечна възраст.
Все пак каква ще е степента на тази реакция, зависи от темперамента на детето. Някои деца преминават през този период почти незабележимо за възрастните. При вида на чужд човек, дори и да понечат да се скрият зад полата на мама, подтикнати от любопитство, бързо изоставят защитната си крепост и установяват контакт.   

На други пък им трябват часове едва-едва да се престрашат и от сигурна дистанция да отправят към чуждия човек усмивка. А някои надават бурен рев още преди баба да е успяла да каже „Добър ден” на входната врата.
Според швейцарския педиатър и изследовател на детското поведение д-р Ремо Ларго този тип натури по-късно вероятно ще се проявят като по-интровертни личности и няма да станат „клоуните на класа”.

Влияе ли стилът на живот?
Дали изострянето на детската паника от чужди хора е следствие от по-затворения живот на семейството?
Някои родители, особено по-екстровертните, изпитват силно смущение пред близки и познати, когато детето им реагира панически на тяхното внимание.
Забравете притесненията – според последни проучвания
страх от непознати може да проявява всяко дете, независимо от средата, в която израства. Немски учени наблюдават реакциите на деца в африканско племе, в което по традиция са отглеждани на комунален принцип – те са хранени, приспивани и успокоявани от различни жени. Децата, свикнали да бъдат носени от ръце на ръце, в периода около 7–8-месечната си възраст ставали нервни и предпочитали да бъдат успокоявани от собствената си майка, а не от други жени. 
Все пак опитът доказва, че чрез ежедневната среща на детето с повече хора този нелек период по-бързо се преодолява. Ето защо не позволявайте страховете на детето да ви подтикнат към по-затворено ежедневие, за да му спестите стресове. 
Но и не го тикайте в ръцете на леля ви, въпреки демонстративния му протест. Подобен подход е истинско мъчение за малчугана, пък и за отсрещната страна.
Колко бурна ще е отхвърлящата реакция на детето, зависи и от поведението на външния човек. Тези, които надават вик на радост и се хвърлят да прегръщат малчугана, вместо спокойно да му се усмихнат и да го поздравят, предизвикват по-голям стрес.

На какво се дължи паническият страх?
Бебетата нямат усещане за време и пространство. За тях важи принципът: „Близо до очите – близо до сърцето.” Ако новороденото е оставено само в стаята си и не чува гласовете на мама и татко, то може би скоро ще заплаче. Но и ще се успокои, ако някой възрастен го утеши, без значение кой е той.
Идва обаче време, когато бебето започва да разпознава „доверените хора”. Първоначално това става чрез родителските гласове и аромати, а след 3–4-ия месец
то вече може да различава лица. Скоро бебето вече е наясно – вие, неговите родители, удовлетворявате потребностите му и то може безрезервно да ви се довери.
На тази възраст, ако малчуганът се озове извън „доверения кръг”, се чувства тревожен и неспокоен.
„Сляпото доверие към всеки се заменя със „здравословен скептицизъм”, казва д-р Ларго.

Каква е ролята на страха от непознати?
Учените обясняват тази фаза с натрупания опит от еволюцията, който е помогнал на човека да оцелява. „Страхът от чужди хора се появява непосредствено преди детето да проходи. Той бележи етапа, в който то става по-мобилно, а това увеличава и потенциалните опасности”, обяснява швейцарският експерт.
Любопитно е, че малчуганите реагират по-боязливо към мъжете, отколкото към жените. „Еволюционният опит сочи, че децата инстинктивно свързват женския пол със сигурност и закрила, а мъжкия – с надвиснала заплаха”, уточнява лекарят. 
При мнозинството от децата фазата на страха от чужди хора започва около 8-ия месец и отшумява към първия рожден ден. Има обаче и малчугани, при които тези реакции се проявяват още от 4-ия месец, както и други, при които боязливостта се преодолява чак към 3-ата година.

Донка Дамянова
психолог