Отдавна вече не живеем във времето, когато пациентите са смятали, че единствено лекарят е отговорен за справянето с техните здравни проблеми. Сега знаем, че личното здраве и здравето на децата ни не зависят само от човека, завършил медицина.
Защо е нужно сътрудничеството?
Няма съмнение, че е крайно необходимо болният и лекарят да си сътрудничат взаимно като равностойни партньори и стриктно да изпълняват своите задължения. Принципът важи с още по-голяма сила, когато пациентите са малки деца. В тези случаи главна роля имат родителите. Естествено е те да чувстват потребност от много тясно сътрудничество с лекаря на детето им. Идеалният вариант – докторът прилага знанията и опита си, за да постави диагнозата на детето, той определя какви изследвания да се направят и какво да е лечението, но родителят дава пълна информация за болното, защото той е денонощно с него. “Датчиците” на любещото му сърце отчитат и най-малкия тревожен симптом, както и настъпилото подобрение. Особено полезна е информацията на близките за състоянието на съвсем невръстните 3–4-годишни деца, тъй като те не могат да разкажат почти нищо за своите оплаквания. Не само това – от родителите зависи дали ще се спазват стриктно дадените лекарски съвети и указания. Мама и татко трябва да научат и да изпълняват правилата на профилактиката, да осигурят на детето си здравословен живот и стабилно психично развитие.
“Д-р Интернет”
Какво трябва да направи семейството, за да постигне желаното сътрудничество и необходимото партньорство с лекаря? Преди всичко да се ориентира и да потърси добрия специалист. Безспорно е, че той трябва да има съответната професионална квалификация, да следи новостите и постоянно да обогатява знанията си. Но за да спечели доверието, нужно е да притежава и други важни качества: да обича малките си пациенти и те да го обичат, да е търпелив, отзивчив и готов винаги да отговаря на въпросите, които му задават близките. И тук възниква второто важно условие – то засяга родителите. Възприемат ли това, което им се казва и препоръчва? Може би са склонни да отстояват свои твърди убеждения по въпроси, свързани с отглеждането на детето, и в никакъв случай не желаят да отстъпят от тях. Хранят го, както те си знаят (баничка, надробена в боза, се дава от шише на кърмаче…), отказват да изпълняват лекарствените предписания или сами включват медикаменти. Някои майки и бащи например опонират на лекаря с довода: “Аз съм изчел(а) всичко по въпроса в Интернет. Там препоръчват еди кой си медикамент, но Вие се въздържате от него!”(Следователно лекарят е невеж!). Да, наистина от електронната мрежа може да се получи богата информация, но обикновено в нея се представят или експериментални, или обобщени клинични данни, а Вашето дете е конкретен случай. Следи го и го познава отблизо лекарят, а не “Д-р Интернет”!
Винаги истината!
Винаги казвайте на доктора истината! Съзнателно укрити данни, омаловажени или просто забравени от родителя, могат да насочат лекаря към грешна диагноза и лечение. Един пример: момиченце на 3 год. бе погълнало хапчета от лекарство на баба си. Те бяха жълти, подобни на витамин С, който детето често взема. То изведнъж става отпуснато, реагира вяло на опитите да го заговарят, без да има повишена телесна температура. Повиканият близък роднина педиатър първоначално е много затруднен да постави диагноза. Бабата, без да си представя каква вреда може да нанесе погълнатият медикамент, а и от страх да не я обвинят, че не е достатъчно грижовна, мълчи… Едва, когато педиатърът изказва предположение, че може би детето се е отровило с нещо, вцепенената от ужас възрастна жена признава, че е видяла как внучката й рови из кутията с бабините шишенца.
За умишлено несподелени с лекаря данни могат да се дадат безброй примери!
Съхранявайте медицинския “архив”
Друга важна препоръка – пазете медицинската документация на детето си. Записвайте стриктно важните факти, които лекарят е препоръчал да се отбелязват. Ако той настоява периодично по телефона да го информирате за промените, не забравяйте този свой ангажимент. Както ще Ви е неприятно, ако лекарят не се интересува от състоянието на малкия пациент, така и докторът ще направи извода, че не може да разчита на Вашето съдействие в лечението на детето.
Дискусия, а не война
В случай че лекарят настоява за допълнителни консултации с други специалисти или препоръчва някакъв тип обучение, проявете доверие и се насочете към тези, които той смята за най-добри.
Със сигурност докторът знае по-добре от съседите ви кои са най-подходящите за конкретния случай.
(Разбира се, понякога се случва и близките да дадат полезни съвети и идеи.)
Възникват ли някакви въпроси, съмнения или тревоги – открито ги споделяйте с лекаря. Обмяната на информация и обсъждането й са от полза и за двете страни. Водете дискусия, а не война – това е моят съвет като педиатър! В противен случай, ако имате постоянни спорове и липсва доверие помежду ви, от това губи единствено Вашето дете.
Nota bene!
