Познато ли ви е това – след продължително боледуване детето изглежда по-зряло. Дали кризите помагат на децата да растат, или порастването ги разболява? Ангината при детето не е повод за радост. Въпреки това някои родители откриват и положителни страни например, че след оздравяването детето започва да спи непробудно всяка нощ. Други се хвалят, че след боледуването от морбили малкото изведнъж се пуска да кара колело без страх. Майка се радва, че 2-годишната й дъщеря няма повече нужда от пелени за еднократна употреба, след като изчезва обривът от варицела. Дали е случайност, или не, но много родители са установили, че след няколко дни в леглото с висока температура в леглото малчуганът е някак по-спокоен, по-сериозен и разумен, с една дума – по-зрял.


Колкото и да е разпространено това впечатление, то не е научнообосновано
Холандски психолози посвещават на тази тема специален труд. Според тях всеки напредък в развитието на детето се съпровожда от крачка назад и обратното. Затова не е чудно, че докато се учат да пълзят и да прохождат, децата спят лошо, не се хранят нормално, мрънкат или дори боледуват. Накрая остава въпросът за яйцето и кокошката – кое е причина и кое следствие? Дали боледуването помага на децата да узреят, или порастването ги разболява? Или нещата стоят съвсем различно?

Предлагаме ви три хипотези.

  • 1. Порастването е труден процес. Може да се стигне до малки кризи в здравето. Това започва още в бебешка възраст. При пробива на зъбите бебето е особено предразположено към инфекции и имунната му система е доста напрегната. Вероятно това се отнася и за психичните защитни механизми. Не е чудно, че всяка крачка в развитието е свързана със сериозен стрес за малките. Предстоящото влизане в детската градина може да предизвика истинска криза при тригодишното дете, което не иска да се отдели от мама. То започва отново да се напишква или се разболява.
  • 2. Кризите помагат на растежа. Болестите, които не са тежки, могат да направят децата по-силни. Това се обяснява със спокойствието, което принудително съпътства болестта. Детето лежи, обградено от грижи, внимание и ласки, които в ежедневието не винаги са достатъчни. Това дава нови сили.
  • 3. Вероятно всичко е внушение. Повечето лекари не виждат пряка връзка между болестта и съзряването. Те предполагат, че става въпрос по-скоро за психичен феномен при родителите. По време на боледуването детето е вяло и омаломощено, поради което след оздравяването всеки напредък се посреща с радост и се приема за скок в развитието.
    Каквото и да е обяснението, така ще помогнете най-добре на детето си:
  • Не гледайте на болестта като на враг. Не при всяка инфекция температурата трябва веднага да се сваля с лекарства. Естествено е понякога детето да боледува. Трябва обаче да следвате съветите на лекаря, когато твърди, че при възпаление на средното ухо се налага антибиотично лечение.
  • Болното дете се нуждае от специално внимание, гушкане и лакомства. Малко глезене се разрешава, но само до момента на оздравяване.

    Всяка болест дава и шанс – за детето и за вас. Тя вероятно ще улесни малко вашия живот на родители, защото, когато оздравее, “изведнъж” детето ви ще може да връзва връзките на обувките си, ще престане да се инати или ще започне с удоволствие да яде зеленчуци…