Докато расте, малкото дете овладява много умения, които са във възможностите на богатата човешка психика. А тя при него е във възход.


Едно от най-важните постижения е детето да се социализира успешно, за да се приема позитивно от своето обкръжение. С времето неговата среда се разширява. Контактите – както с непознати връстници, така и с възрастни – стават все повече, като някои от тях са изключително важни за подрастващия човек. 

За да се изграждат успешно връзките на детето с другите, преди всичко то трябва да се научи да ги разбира, като разпознава емоционалните послания, които те му отправят. На първо място това става в неговото семейство. Още 4–5-месечното бебе е в състояние да реагира различно на ласкавия тон и усмихнатото лице на мама. То показва неодобрение при строгия й глас, изразяващ недоволство. В края на първата година детето вече разпознава лицата на своите близки от чуждите, които обикновено го плашат и тревожат, а понякога дори и разплакват. Не само това – едногодишният малчуган има сигурен начин да се ориентира в непозната за него ситуация по израза на лицето на майка си и баща си. Изправен пред нещо ново, той гледа напрегнато към родителите си. Иска да разбере дали ще получи одобрение, да разгадае по-ясно каква е за тях ситуацията – лоша или хубава. Това се определя като
социално сверяване
Така чрез проверка на емоционалния израз на лицето на свой близък човек малкото дете избира да вземе ли някаква играчка или не, да приеме ли по-дружелюбно непознат човек.

Докато в началото на втората година детето може да не обръща голямо внимание на чувствата на мама, през второто полугодие се наблюдава промяна. Сега вече 2-годишният човек се натъжава, ако мама скърби за нещо, дори се опитва да я успокои – ще я прегърне, ще й даде бонбонче или играчка, ще й направи „смешка”. Това означава, че в психичния живот на детето е настъпила промяна. То е развило
умението да проявява емпатия
т.е. научило се е да разпознава емоционалното състояние на другите, но не както преди само от егоцентрична позиция, за да се ориентира как ще е най-добре за него. То вече е готово да съпреживява с тях, дори по свой начин да им помогне. Склонността на 2-годишните деца да съчувстват на огорчено и разтревожено другарче е трайна характеристика при две трети от тях, когато са станали на седем години. Тези прояви се оказват
тясно зависими от средата и
отношенията в семейството
на всяко дете. Там, където близките си помагат и откликват на нуждите си един на друг, детето ще израсне щедро и добронамерено и към хора извън своя дом. Друг фактор, който действа стимулиращо в тази посока, е привързаността на малкото дете към майка му. Ако то получава топлота и сигурност чрез нейната любов, има по-голяма вероятност да й отвръща със същото. Поради това някои специалисти не съветват майките изцяло да потискат своите болки и терзания, за да не разстройват детето. С него няма да се случи нищо лошо, ако понякога мама си поплаче, а после побърза оптимистично да върне доброто си настроение. Има обаче майки, които наистина никак не щадят детето си – те на всяка цена държат да изливат пред него гневните си чувства и коментарии, свързани с техни лични неблагополучия.
Постепенно с напредването на умственото развитие, с натрупването на опит детето се ориентира и в качествата на другите – деца или възрастни. Сравнителни проучвания са установили, че независимо в каква страна и културна среда живеят децата на 2-годишна възраст имат
ясна представа за добро и лошо 
Отначалото се впечатляват предимно от външния вид на някого – „Една леля с жълта коса…”, и действията – „Пепи бие децата”... Притежаваните вещи и „ценности” от друго дете също са от значение: „Иво има много хубави колички.” Постепенно детето вече разсъждава и за качествата на своите приятелчета: „Васко е добър, защото ми помага да се закопчея и ми дава солети”, но „Ема е лоша! Тя ми казва, че съм глупак и ме ядосва.”
Идва време, когато детето надмогва своето егоцентрично мислене. То разбира, че другият човек има свои чувства и вкусове, че той не харесва това, което ти харесваш, и не му се играе на твоята любима игра. Установено е, че колкото едно дете по-лесно влиза в положението на друго, съобразява се с неговите нужди, толкова повече се харесва на своите връстници и те го предпочитат за игрите си, искат да станат приятели с него. Значи това дете винаги и навсякъде ще се приема позитивно.
Към 2-годишна възраст при малките деца вече започва да се формира и друга особеност. Те са в състояние да си изработят
устойчива представа за това,
което е норма
През този период се създават идеалните образи на предметите – цели ли са или нещо им липсва, кое е хубаво и кое е лошо и грозно, кое е в ред и кое – не. Вече след 1½ год. детето забелязва, че на куклата й няма главичката (въпреки че то се е постарало да стане това), че някоя играчка се е счупила, че има петно на дрешката... То сочи там, лицето му приема загрижен вид, сякаш иска да каже: „Нещо тук не е както трябва…”
И още един интересен факт. Когато на възраст около 2 год. детето се опитва, но не успява да изпълни показано му действие, то се огорчава, дори се разплаква. И обратно – ако се справи със задача, която е в неговите възможности, реагира с доволна усмивка, дори и да не е получило похвала от майка си. Изводът – то само започва да разбира какво точно трябва да е правилното решение, като се стреми да го постигне. При успех е доволно от себе си, независимо от вашата оценка, а неуспехът го разстройва.
Подходът на възрастните в семейството е от изключително важно значение за развитието на позитивни качества у детето. Когато то има братче или сестриче, те по естествен начин се научават да си съчувстват. Ако някой е наказан, болен или го няма по-дълго време, другият страда. Нужно обаче е да се поощрява всяка проява на добронамерено отношение не само към близките у дома, но и навън – към  дете, възрастен човек, животно... Честите похвали на мама и татко ще убедят детето, че постъпва правилно.
Към 3-годишната възраст децата започват повече да се вслушват в мнението и съветите на своите родители и да се съобразяват с тях. Затова, когато вашият малчуган обиди друго дете, наложително е на спокойствие, а не гневно и афектирано, да обсъдите постъпката му. Обяснете му какви чувства изпитва обиденото. Убедете детето си, че не само трябва да се извини, но да направи и нещо хубаво за другарчето си. Разбира се, не му налагайте прекалено трудни за изпълнение извинителни постъпки.
Четенето на подходящи книжки и гледането на филмчета също оказват положително въздействие в тази насока. Но основно стимулиращо средство си остава
личният пример на родителите
В хладна емоционална среда или когато всички у дома се подчиняват и хвърлят усилия да угаждат единствено на детето, то ще израсне безчувствено. Още по-лошо – ако в семейството се упражнява физическо или психично насилие и малкият човек е свидетел на порой от груби, обидни думи, какво може да се очаква? Установено е, че 80% от децата, преживели тормоз в своя дом, когато станат родители, също се изявяват като насилници.
Един актуален социален проблем е и
отношението на здравите деца
към техни увредени връстници
Сега вече никой не оспорва становището, че здравите и болните деца трябва да общуват помежду си, да се учат и забавляват заедно. Взаимното приемане е по-лесно, когато децата още са малки. От голямо значение е позицията на родителите, които е добре да надживеят своите предразсъдъци, защото именно те насочват и моделират отношенията на своето дете според нагласата си, често доста субективна. В много страни отдавна общественото съзнание по отношение на този въпрос е позитивно променено. Съществува убеждение, че малкото дете трябва да се възпитава в толерантност и съчувствие към онези, които поради болест, увреждане или различна етническа принадлежност не са като него.

Д-р Маргарита Поппандова
детски психоневролог

Речник
Алтруизъм. Това понятие включва не само умението да съчувстваш и съпреживяваш, но чрез действията си да оказваш и помощ на този, който има нужда от нея. Двегодишното дете все още няма големи възможности да постъпва алтруистично, защото не знае как, а и не може много да помогне, за разлика от по-големите деца.