Няма никакъв спор, че първите 5–6 години са от изключително значение за формирането на личността на детето. Това е много благоприятен период, през който мозъкът се развива интензивно, и всичко, което възприема и усвоява малкият човек, оставя траен отпечатък върху него за цял живот.

Д-р Бенджамин Блум от Чикагския университет напомня споделяното от много специалисти твърдение, че още на 4-годишна възраст детето е развило половината от своя интелектуален потенциал, а на 8 год. – 80%. Разбира се, ако е стимулирано. Това до голяма степен се извършва ефективно в детската ясла и градина.

Ранното постъпване в детско заведение има и друга положителна страна – то подтиква към формирането на самостоятелност у детето. Там у него се създава увереност, че може да е независимо, да не разчита винаги на възрастните.
Много важно е при откъсването от близките да се уточни

кой период се изживява най-трудно

И кога детето започва да се справя по-лесно със смяната на домашната среда, с преминаването към непознато обкръжение и с новите правила на поведение. В тази сфера у нас се правят проучвания от 60-те години на миналия век. Установява се, че през по-ранните кърмачески месеци бебето сравнително по-безболезнено се нагажда, ако е откъснато от обичайната му среда. След 7–8-ия месец обаче идва най-трудното време, което трае до 1 ½ год., а в много случаи и до края на втората година. Вярно е, че вече детето ходи, проговорило е и активно се стреми към самостоятелност. Но то все още е доста зависимо от близките си, емоционално е привързано към тях и трудно преживява раздяла. Освен това детето няма още добра защита срещу болести.


Едно проучване на български специалисти има за цел да изясни

как протича адаптацията към детската ясла и градина

Децата са разпределени по възраст – в по-малката група са от 1 до 2 год., в по-голямата – от 2 до 3 год.
Какво се установява?
През първия ден всички седят безучастни към новата среда, не проявяват никакъв интерес към другите деца, дори хубавите играчки не ги привличат. Много от малчуганите безутешно плачат. В следващите дни се наблюдават някои характерни промени в тяхното поведение – понижен апетит, дори отказ от храната, колкото и вкусна да е тя. Сънят при много деца се нарушава – те заспиват трудно, спят неспокойно. Това може да трае 2–3 месеца. Тази функция се оказва по-засегната от апетита, който бързо се възстановява.

Общуването с много деца увеличава заболяванията, особено през есенно-зимните сезони.
По отношение на овладяването на речта се установява, че докато детето се адаптира, настъпва известен застой. Това се отнася в по-голяма степен за групата на по-малките. Като цяло за известен период обогатяването на речника с нови думи става по-бавно, най-често децата прибягват до онова, което вече знаят, т.е. наученото вкъщи. По-малките от 2 год. започват да говорят повече след 2–3 месеца, а 2–3-годишните напредват много по-рано. Дори общуването с връстници често е естествена причина за късно проговаряне.

Възможно е в резултат на стреса от промяната някои деца, които у дома вече са се хранили сами и са съобщавали за нуждите си, да загубят тези си умения. Регресът е последица от изобилието на стресови фактори.
Смяната на средата повлиява най-дълго и най-силно

емоциите
на децата. В началото повечето от тях са потиснати и тъжни. Други всеки ден плачат или пък се настройват агресивно и враждебно към персонала на детската ясла или градина. Колкото по-малки са децата, толкова по-продължително време им е нужно, за да се подобри емоционалният им тонус.

Има три основни причини

поради които на малкото дете му е трудно да свикне с яслата или с детската градина. На първо място е психичният дискомфорт, породен от раздялата с майката. На детето му липсват нейната обич и целодневните й грижи. Втората причина са коренно различната обстановка, новите възрастни – персоналът, както и непознатите деца. Третата причина са по-строгите изисквания – детето да е по-самостоятелно, да спазва точно определения режим на сън и на хранене, да пази играчките, да ги подрежда на съответното място и т.н.

Oт голямо значение е и ролята на един много важен фактор – характеровите и поведенческите особености на всяко дете. Различните деца приемат новото и свикват с него по свой начин.
В общи линии според това как се приспособяват децата, те могат да се разделят на

две групи – “лесни” и “трудни”

От значение пак са различни фактори.
Възраст. По-големите (над 2–2 ½ год.) по-бързо и по-лесно свикват с детското заведение. На тях са им нужни около 20–30 дни, за да преодолеят трудностите по адаптацията.
Темперамент. Т.нар. “лесни деца” са в благоприятна позиция поради това, че са емоционално уравновесени и са по-контактни, посрещат с интерес новото и непознатото.
Адаптивност. По-лек е преходът от дома към яслата или градината, ако детето бързо придобива навици за самостоятелност (стимулират го възрастните!), не е свикнало всичко да му се поднася наготово.

Кои деца се адаптират трудно?
По-трудно свикват с новата среда по-малките, плахите, боязливите. На тях са им нужни повече време, внимание и търпение.
По-трудно е и за прекалено свързаните с майка си, неприучените на елементарна самостоятелност, хиперактивните, които не могат да стоят на едно място, нито да задържат по-дълго вниманието си, действат импулсивно. Това поведение им пречи да се включват в заниманията и игрите на техните връстници. Няма да е лесно и за свръхразглезените и егоцентричните. Тези деца са стресирани от факта, че не са “центърът на света” в яслата (градината) и там не им се угажда както у дома.
Как родителите и персоналът на заведението

могат да помогнат

на малкото дете, за да преживее по-леко адаптивния период?
Известно време преди постъпването на детето в заведението уеднаквете режима му на хранене и на сън с режима в яслата или в градината. Подтиквайте малчугана да овладява някои навици – да се храни сам, през деня да контролира физиологичните си нужди (постижение, възможно от 2 ½ год.). Предварително се разхождайте с детето около яслата и нека то да наблюдава децата, когато са навън. Представяйте му живота в заведението в положителна светлина – там има много деца, нови играчки, добри лелички... В никакъв случай не заплашвайте детето, че ще посещава яслата или градината като наказание, защото не е послушно!

Веднъж прието в яслата, през първите дни детето трябва да се щади. Оставяйте го там за около 2–3 часа и го накарайте да носи от къщи свои любими играчки. Постепенно удължавайте престоя му, но най-добре е следобед то да спи у дома.

Много важно е и отношението на персонала. В началото не бива детето да се заставя да изяжда всичко, нито пък веднага да се включва в общите игри и занимания. Учителката и нейните помощнички имат грижата да го запознават с обстановката. Добре е някоя от тях за известно време да го поеме под покровителството си, да му вдъхва сигурност и постепенно да го въвежда в средата на другите деца и да го сближава с онези от тях, които ще го приемат по-лесно.

Когато детето тръгне на ясла или на градина, подгответе се за някои промени в поведението му
Не се смущавайте и тревожете от тях. Често в яслата или в детската градина вашият малчуган може да е тих и дисциплиниран, но щом го вземете, да стане капризен и нервен, да плаче, да ви моли да не го водите повече в заведението. Не забравяйте, че тези изблици са отдушник на натрупаното у детето емоционално напрежение. Ще му помогнете, ако не го прибирате веднага у дома – оставяйте го свободно да поиграе навън, да се разтоварва психически.

Вие – родителите, най-добре познавате детето си. Затова можете точно да прецените кога то да тръгне на ясла или на градина. Не вземайте това решение, като проучвате опита на други деца.