Децата учат с удоволствие. Най-добрият помощник в тази дейност е свободната, необезпокоявана игра.
Не само за гении…
Само след едно изслушване на чужда композиция или дори на цяла симфония Моцарт е можел да запише нотите им. Припомнете си как като ученици по цял следобед сте зубрели някой физичен закон, на другата сутрин сте го преговаряли и след няколко часа не сте помнели и половината от него.
Толкова за разликата между Моцарт и нас, недокоснатите от гениалността. Има и още нещо. Моцарт наистина е бил гений, но музиката е била неговата съкровена душевност. Ние не сме гении, но и “сухоежбината” в учебниците почти никога не е докосвала душите ни. Защо мозъкът приема и задълго съхранява някои неща, а други остават недостъпни за него?
За запаметяването са необходими т. нар. допамини. Това са вещества, подобни на хормоните. Тези вещества се отделят в мозъка в по-голямо количество, когато информацията, която трябва да се запомни, интересува индивида. Допамините се стимулират, ако:

  • информацията се включва в мрежата на вече налични познания;
  • формата или съдържанието на информацията предизвикват изненада;
  • информацията е вълнуваща, подобрява настроението или удивлява;
  • информацията потвърждава или отхвърля съществуващо знание.
    Така че прилив на допамини може да се очаква, когато ни занимават неща, които особено ни интересуват или с които вече имаме известен опит. Най-трудно се запаметява информация, попаднала без връзка в ума ни. Затова за развитието на мозъка особено важно е да се стимулират интереси у детето, като то се занимава търпеливо и интензивно с привлекателни дейности.

    Как да помогнете
    Най-важно е да осигурите на детето си възможност да се занимава с неща, които го интересуват, и да не го прекъсвате постоянно. Отначало бебето е привлечено от всичко, което попадне пред погледа му, на пръстите му, в устата му. Но тъй като неговите възможности да стигне до обектите на любопитството му са ограничени, отначало то само наблюдава какво се случва наоколо. Учи се например да разпознава стъпките Ви – забързани ли са или спокойни, звученето на гласа Ви – мило или нервно… Всичко това все още са “сухи” тренировки за мозъка. Но въпреки че в този период само малка част се запомня трайно, още през първата година детето може да развие способността да разглежда внимателно и с любопитство онова, което попада пред очите му.
    И след бебешкия период ученето е преди всичко наблюдение. Детето наблюдава как се държат възрастните и как то може да им влияе и да ги манипулира. Колкото по-малко е увлечено от занимания със заобикалящите го предмети, толкова повече то е склонно да манипулира родителите. Такива деца непрекъснато искат нещо от тях, опитват все нови и нови начини да привлекат вниманието им върху себе си. За да не стане мъничето такъв изкусен манипулатор, а да може оптимално да развива възможностите на мозъка си за учене, обърнете внимание на следното:

  • Детето непременно трябва да се научи да играе. Не само с хора, но и с предмети. Насърчавайте естествения му порив за игра и откривателство. Решаващият момент е то да поиска да направи нещо само. Ако постоянно му пречите –дори от желание да го улесните, то ще загуби порива си за действие и любопитството си.
  • Когато играе, детето има нужда от спокойствие, за да се концентрира, да измисля идеи и да ги изпробва. Правилото е да не му се пречи. От друга страна, особено по-малкото дете се нуждае от Вашата близост. Това му дава необходимата сигурност. Често е добре и да му помагате – ако слончето не иска да седи върху кулата…, ако детето е изморено от дълга игра или е време да се възхитите от постиженията му…
    Когато детето има свободата да проявява любопитство и не му се пречи, рано или късно – най-често от втората или третата година, то развива определени индивидуални предпочитания и интереси. Те невинаги са трайни и често трудно се забелязват. Но си струва да им обърнете внимание.