Съвсем естествено е за едно малко дете да опознава света около себе си. То пълзи, ходи, посяга към безброй неща. За него е интересна всяка вещ – с малките си пръстчета то захваща някоя дреболия, опипва я, разглежда я. Но може да я поднесе и в устата си, дори да я погълне. Познати са и други експерименти – детето да пъхне “находката” в носа си, а също в ухото. Каквото и да е – мънисто, копче, фъстък, бобено зърно, пуканка… това е много опасно за детското здраве.
Ще представя няколко много неприятни случая, описани и споделени от български и американски педиатри. Добре е те да се знаят, за да не се случват на други деца, което би създало големи проблеми както на родителите, така и на лекарите. Става дума за т.нар. “чуждо тяло”, попаднало в носа Най-често то бързо се установява, защото близките на детето своевременно се ориентират и търсят медицинска помощ. Понякога обаче диагнозата се поставя твърде късно. Попадането на чуждото тяло е убягнало от окото на възрастните, те са забравили конкретните обстоятелства около инцидента.
В течение на 3 седмици от момиченце на 2 год. 6 мес. се носи зловонна миризма. От нослето му изтича гной, но майката първоначално си мисли, че тези прояви се дължат на “някаква инфекция”, защото по това време детето получило и обрив. Когато го завежда на преглед, се открива, че в ноздрата му е заседнало малко парченце памук... Друго дете – на 4 год., в течение на цяла година миришело ужасно. И за да се справи с проблема, майка му непрекъснато го пръскала обилно с дезодорант. Връстници и възрастни отбягвали това дете. Семейството изтърпявало какви ли не коментарии от околните на тема “Хигиена” и принудително се оказало в изолация. На детето били направени изследвания, за да се открие причината – дали пък нямало някакво нарушение в обмяната на веществата, което протича с неприятен мирис от урината. Накрая се установило, че има немалко парче памук, пъхнато в носа на детето, причинило тези страдания и обиди. След отстраняването му всичко се нормализирало. Подобен случай. Чуждо тяло в носа е открито със значително закъснение при 1-годишно дете, отглеждано в едно и прехвърлено в друго социално заведение. Секрет от носа, лош дъх и миризма, безуспешно лечение с различни антибиотици. Детето е изследвано също за нарушена обмяна на аминокиселините – тази причина била отхвърлена. Накрая се установило пъхнато навътре в нослето малко пластмасово топче – част от счупена играчка.
Особено опасни са набъбващи от влагата в носа растителни зрънца (боб). По подобен механизъм чуждото тяло може да попадне и в ухото
Има случаи на намерено там насекомо. В този случай детето чувало жужене, било неспокойно и показвало признаци, че нещо става в ушенцето му. Каквото и да е попаднало в носа или в ухото, то може с течение на времето да се втвърди. Така се получават т.нар. носни и ушни камъни. Понякога наличието на такова тяло се установява едва след рентгенова снимка по друг повод (на зъб например).
Най-често тези инциденти се срещат във възрастта между 2 и 4 години. Това е времето, когато любознателността на детето и желанието му да експериментира стават все по-силни, но то още не знае кое е опасно и кое не. От изключителна важност за предотвратяване на неприятни случаи като описаните е бдителността на възрастните – родители, персонал в детските заведения. Когато на децата се предоставят играчки, те не бива да ги застрашават, да нямат остри ъгли и ръбове, да не се откъсват от тях дребни детайли. Не само това. Всичко, което е в обсега на детското внимание у дома (в кошарката, на пода, в кухнята) или пък на улицата, трябва да се контролира, защото в някои случаи завършекът е драматичен – аспирираното зърно причинява запушване на въздухоносните пътища, последвано от фатален край за детето. Всяка поява на секрет само от едната ноздра, съпроводен от силен, неприятен мирис, налага незабавно да се потърси специалист – оториноларинголог. Не се опитвайте сами да се справяте с появилия се проблем. При опит за измъкване на тялото е възможно то да влезе по-надълбоко, дори да се получи перфорация – пробив на носната преграда или на тъпанчето.