За дневника помогна мама Нина Иванова

Времето тече бързо и ето, че Анджи вече е голямо момиче. Този месец сякаш всичко беше по-спокойно и нямахме толкова проблеми през нощта. Малката ми дъщеричка спеше непробудно, а коликите изчезнаха като с магическа пръчка. За съжаление обаче Анджи продължи да спи в столчето за кола и изобщо не искаше дори да погледне креватчето. Забелязах, че се опитва да се обръща по корем. Беше много сладка и същевременно смешна, защото се ядосваше, когато не успяваше да се претърколи напълно. Постоянно правеше опити, а като се умореше, се предаваше и започваше да ръмжи и плаче. Започнах да й помагам, за да не се ядосва. Моята сладурана е много борбена натура. Надявах се, че тези нейни опити да се обръща
ще сложат край на съня й в столчето за кола
и отново ще заспива в креватчето. Една вечер баща й взе нещата в свои ръце и я сложи да си легне в креватчето, докато й държеше ръката през решетката и й четеше приказка. За моя най-голяма изненада момиченцето ни заспа само след 10 минути. Така за една вечер проблемът беше отстранен. Тя не се събуди до сутринта. Явно госпожицата вече беше голяма и креватчето не й се струваше толкова страшно, колкото преди.


Режимът на хранене на Анджи почти не се промени през третия месец. Продължавах да я кърмя по 7 пъти на ден. Бях щастлива, че мога да й дам най-цената храна, а тя изглеждаше доволна и се усмихваше.
През деня малкото ми момиче оставаше будно по-дълго време и започна да гука. Говореше нещо на своя си език. Постоянно се заглеждаше наоколо и протягаше ръце към всички играчки и предмети, които видеше. Една от любимите й играчки беше мечето дрънкалка.

Този месец разходките ни бяха по-дълги. Излизахме по обяд и оставахме навън 2 часа. Анджи обичаше да разглежда наоколо. За мен беше голямо улеснение, че можех да я кърмя без проблем и не се притеснявах.
Малката принцеса е много послушна. Дори когато пускам прахосмукачка, тя спи непробудно и шумът не й пречи.
Плаши се повече от сешоара
Обожава да слуша музика. Понякога я гушкам и танцувам с нея и тя много се забавлява. Пея й, макар че знам, че пея фалшиво. Бях чела в „9 месеца”, че за бебето е важно майката да му говори и да му пее.
Този месец с Анджи започнахме да правим и нови упражнения след къпане. Те бяха по-забавни и интересни. За разлика отпреди, малката госпожица вече се радваше, докато я къпехме. Купихме й играчка синьо пингвинче, което слагахме във ваната. Тя постоянно го гледаше и се забавляваше с него. Продължавам след баня да мажа Анджи с преварен зехтин. Струва ми се, че е прекалено рано да използвам козметика, а от зехтина кожата й става гладка и мека като коприна. След 1–2 месеца ще купя каквото е необходимо, но засега се въздържам. Вероятно заради зехтина досега Анджи нито веднъж не се е подсичала.
Малката госпожица много обича да се вози в кола. Бързо заспива в столчето, а когато е будна, гледа с любопитство наоколо.
На детската консултация премериха Анджи – тежеше 5400 г и беше станала 59 см. Беше качила около половин килограм и беше пораснала с 3 см. Лекарката каза, че не е наддала много на тегло и обсъдихме възможността
дали да я дохранвам със заместител на кърма
Педиатърката обаче държи на кърменето и решихме да изчакаме още месец, за да видим дали момиченцето ми ще наддаде достатъчно. Това напълно съвпада и с моето мнение и желание.
Когато дойде време да й се постави ваксина, Анджи така се разплака, че не можех да я успокоя. Струва ми се, че причината бяха студените ми ръце и моето притеснение. Тя усети безпокойството ми. Когато лекарката я прегледа, забеляза, че гърлото й е леко зачервено и предложи да отложим имунизацията. След 10 дни отидохме отново. Този път всичко беше наред. Нашият татко ни придружи и ни помогна, както винаги.