Кой може да ни накара лакомо да поглъщаме вредни химикали и да мажем лицето си с нещо, за което нямаме никаква представа какво е? Разбира се, че това са маркетолозите и експертите от хранителната и  козметичната индустрия – съвременните магьосници, които притежават ключа към робството на сетивата ни.


Известно е, че в таргет групите за лоялност към дадена марка рекламните стратези вече включват и 2–3-годишни деца. Те дори използват понятието „силата на досаждането”, като внимателно проучват някои типично детски „техники” за убеждаване на родителите да купят нещо, което е далеч от представите им за полезна храна.

„Икономическият интерес в храните да се използват добавки – т.нар. Е-та (разрешени за употреба в Европейската общност вещества, означени с индекса „Е”), които не са доказано безвредни или пък са доказано вредни, е много силен. Те правят продукта по-атрактивен на цвят и консистенция, засилват вкуса и аромата му, значително удължават трайността му. Това е огромно изкушение за производителите
на което не могат да устоят”, казва Богомил Николов, изпълнителен директор на Българската национална асоциация на потребителите (БНАП).

Успокоително все пак е, че политиката на Европейския съюз за безопасността на бебешките и детските храни и продукти е една от най-рестриктивните в света. 
„Това обаче не означава, че на пазара не влизат стоки, съдържащи съставки, за които няма достатъчно клинични доказателства за безвредност. Това не важи само за България, а е глобален проблем”, твърди г-н Николов. 
Специалистът препоръчва родителите да следят за съмнителни добавки в солетите, готовите кексове, бисквитите, вафлите, топените сирена, сухите супи, „натуралните” сокове и колбасите, които дават на децата си. Лошата новина е, че в България не е задължително всяка съмнителна технологична практика да бъде означена на етикета. Такъв е случаят с използването на т.нар. трансмазнини. Те се получават при нагряване до висока температура на течни растителни масла в присъствието на катализатори и водород. Много производители на храни, както и някои ресторанти за бързо хранене заради по-ниските разходи използват вместо олио или краве масло хидрогенирани мазнини. Лекарите обаче са единодушни, че прекомерната консумация на трансмазнини е по-рискова от употребата на животински мазнини и повишава риска от инфаркт. На едно от първите места сред продуктите с високо съдържание на такива мазнини клиничните тестове поставят
пакетираните пуканки
Ако за възрастни допустимият дневен прием на трансмазнини е до 3 г, само с една порция пуканки поглъщаме повече от 4 г.  Ню Йорк бе първият град, в който бе забранено да се използват трансмазнини за приготвяне на храни в заведенията. През 2011 г. в САЩ се очаква да влезе в сила забрана за продажба на продукти, съдържащи трансмазнини. На Стария континент този процес обаче се забавя и едва в някои европейски държави има ограничения за процента на трансмазнините в храните.
Всъщност утопична ли е битката на изследователи и потребители срещу употребата на някои Е-та и съмнителни технологични обработки?
„Българите все още разчитат твърде много на ефекта на глобите и санкциите на производителите, които налага държавата. На Запад обаче много повече се страхуват от загубата на доброто име на дадена марка в очите на потребителя. Затова и гражданските организации са голяма сила. Те тестват продукти, публикуват проучванията си и така формират потребителските нагласи. Добре е и ние да повярваме, че можем чрез портфейла си да противодействаме на производителя, решил да използва вредни Е-та в продукта си”, категоричен е г-н Николов. Според него, ако потребителите имат активна позиция и ясно покажат, че дадена съставка не е желана от тях, това би могло да помогне да се създаде дори кодекс на добрата практика между участниците в съответния бранш.
В подкрепа на потребителската информираност и особено полезни за бременните и младите майки са джобните справочници** за номерата на Е-тата, издадени от БНАП. Информацията в тях е на принципа на светофара – Е-тата, които е препоръчително да се избягват, са означени с червена точка. Веществата, към които трябва да се подхожда с повишено внимание, са с жълто, а за „зелените” липсват клинични данни, че вредят с нещо на организма.
Магазинната мрежа обаче е залята от храни за деца, които независимо, че не съдържат вредни Е-та, са далеч от полезното. Такъв е случаят с някои зърнени закуски – любимата сутрешна храна на всяко американче над 2-годишна възраст, която стремително става все по-популярна и сред българските малчугани. Лабораторни изследвания показват, че сред зърнените закуски на пазара има и такива, които само със 100 г доставят 75% от дневната доза сол на дете между 3 и 7 години. Съдържанието на захар и мазнини в тях също често е повишено.
Все пак намесата на държавата не е за подценяване.
Сред най-големите кошмари за производителите
са предлаганите от някои експерти в Евросъюза законови мерки, например 
забрана за рекламиране на нездравословна храна за деца преди 21 ч.
и за използване на популярни анимационни герои в рекламите, както и някои промени в етикетирането. Защото бихте ли посегнали към пакет с храна, върху който стои посланието: „Този продукт може да навреди на здравето на вашето дете!”...  
Необходимо е и да се следят и да се инициират клинични тестове на различни продукти, предназначени за деца. Именно на базата на независими научни изследвания през 2008-а четирима евродепутати предложиха Европа да последва примера на Канада и
да забрани използването на бисфенол А
при производството на бебешки шишета. Аргументът е, че химикалът е съпътстващ фактор за развитието на сериозни заболявания. Предложението обаче получи едва 92 от общо 394 подписа на евродепутати и отпадна от дневния ред. 
Някои от веществата, използвани при производството на бебешка козметика и дрехи за най-малките, далеч не са безопасни за детското здраве. Чувствителността на бебешката кожа е пъти по-висока от тази на възрастните. Оттук и рискът при малчуганите от проникване на токсични вещества през кожата е неколкократно по-голям.
„През последните 20 години сред главните фактори за увеличаване на алергиите при децата са именно продуктите и стоките, които влияят на нежната им кожа. Ако обаче при детето не се появи мигновена алергича реакция, родителите няма как да забележат, че дадено вещество крие риск за здравето му”, обяснява експертът.
Последиците могат да се проявят едва след години. Според него решението е държавата да отделя средства за клинични изследвания. Защото когато има достатъчно научни данни, вредните практики могат да се пресекат навреме.
Не всяка майка разполага със средства да облича детето си само с дрехи от 100% органичен памук. Как тогава тя може да предпази малкото си съкровище от вредните материи?
Най-рисковите детски дрехи са китайските
„Български търговци внасят облекла със сертификат от китайските производители, който удостоверява, че стоката отговаря на техните изисквания, но не и на европейските”, предупреждава г-н Николов.
През миналата година Комисията за защита на потребителите е забранила продажбата на повече от 70 детски стоки на българския пазар (дрехи и продукти за бита). Сред тях например е модел детски блузи* със съдържание на формалдехид над допустимите стойности. Според научните тестове това вещество е алерген и дори е канцерогенно. В Швейцария и в Япония употребата му в бебешките и детските дрехи вече е забранена, в страните от ЕС обаче тя все още е разрешена в допустими граници. „Съветът ми към родителите е да избягват съмнително евтините детски дрехи. Това е най-важният показател, че вероятно при производството им са използвани вредни вещества.” 

Сандра Керелезова

*Информация за забранените за продажба марки и модели детски стоки можете да откриете в годишните доклади на Комисията за защита на потребителите на Интернет адрес: www.kzp.bg.

**Джобният справочник на Е-тата можете да откриете на официалната Интернет страница на БНАП: www.bnap.org.