Минава обед и в двора на баба Манола цари хаос. Тригодишната й внучка Антоанета, нейното братче и двама негови приятели – на 3 и 4 години, са на гости. За първи път децата виждат домашни животни на живо и това предизвиква истинско възхищение. “Но тя яде като прасе!”, възкликва малката госпожица, взряла се в 100-килограмовата свиня, която сладко хапва от огромното корито. Докато момиченцето е заето с изучаването на хранителните маниери на животното, брат му тича из двора и се опитва да нахрани кокошките, стискайки в ръка няколко зрънца. По-малкият му приятел Добромир пък предпочита да гони пилетата, надавайки силни викове. “Опитвам се да ги събера на едно място”, обяснява той. Какофонията е пълна, но баба Манола гледа с любов палавниците. За децата първата среща с животните на село е истинско приключение
Те могат да ги пипнат, чуят и дори да ги помиришат. Тези странни същества, които малкото бебе е виждало само на картинки или по телевизията, сега оживяват – блеят, грухтят, мучат, цвилят… Бебетата се задоволяват само да гледат. След като напуснат сигурните ръце на мама, те започват да опознават външния свят, който се оказва толкова интересен. Малко по-големите имат повече кураж и проявяват любопитство не само какви звуци и миризми издава животното, но и
за какво служи
Така те разбират откъде идват вкусните яйца, които мама им приготвя за вечеря, или млякото, което пият всяка сутрин.
Запознаването с животните е част от възпитателния процес на малкото човече. Бъдете до детето, когато за първи път се срещне с козата, коня или зайчето. Не го насилвайте да ги докосва, ако то само не пожелае. Малчуганът трябва да осъзнае, че животните са част от живота, но не са играчки. Две–тригодишните се привързват повече към малките животинчета. Новородените котенца, зайчета или теленцето предизвикват нежност и умиление и бебето е привлечено именно от тях, защото се идентифицира с животните. Малките кученца също са толкова палави и непослушни, колкото са Антоанета и нейните приятели. “Бабо, бабо, виж майка им дава да играят, преди още да са изяли закуската, защо аз не мога да правя така”, пита тя обвинително. В едно голямо стопанство почти всеки ден се ражда по някое малко. Така детето може да види как се излюпва пиленцето и да разбере по-лесно
тайнството на раждането
Въпреки че животните са толкова различни едни от други, те прекарват дните си събрани на едно място. Наблюдавайки тяхното ежедневие, малкото човече осъзнава какво означава да живееш в разбирателство и любов. Там за първи път може да види и привличането между различните полове – да забележи как кобилата обикаля около коня или песът се умилква около женската. Естествената реакция на малката Антоанета е: “О-о-о, точно както мама си слага хубав парфюм, за да се хареса на татко и той да я целува.”
На село детето се научава
как да се грижи за животните
То се старае да е внимателно, когато помага на баба или на дядо в отглеждането. Знае, че ако се грижи за зайчето, трябва да е нежно, да не шуми много и да не прави резки движения. Малчуганът се възприема като по-голям “брат” или “сестра” на животинките. Когато го помолите да нахрани някое животно, той се чувства горд, защото осъзнава голямата отговорност, която сте му поверили. Това формира доброто му самочувствие.
Попаднало веднъж на село, детето неизбежно се привързва към някое животно повече, отколкото към другите. И винаги иска да нахрани или да се погрижи първо за своя любимец.
Малчуганите се сблъскват и с
най-естествените неща от живота
Кравата не се свени да ходи по нужда пред ококорените погледи на децата. На тях им прави впечатление големината на половите органи на коня или на бика например. В тази обстановка родителите по-лесно ще обсъдят някои “неудобни” иначе теми. Но животът на село освен смях може да предизвика и много сълзи и страдание. Малчуганите преживяват тежко смъртта на някое животно. От друга страна, именно тези неприятни моменти показват на детето, че раждането и смъртта са част от естествения кръговрат на живота.
Добре е още през първите дни, след като заведете малкото човече на гости при баба и дядо, да му обясните и разкажете за какво са създадени животните, да му посочите тяхната “мисия”. Така освен да играе и да се забавлява сред кокошките малчуганът ще получи и достоверен урок за живота. Не забравяйте да го предупредите обаче и за някои заплахи – конят рита, козелът боде с рогата, кокошката кълве… Внушете му да е предпазлив и да не дразни “лъва”…