Приказките от детството остават за цял живот, а поведенческият модел на любимия приказен герой ни съпътства и в зрелостта. Ето защо, когато влизате в ролята на разказвач пред малкото ви съкровище, освен че е важно какво послание ще му предадете чрез приказната история, от значение е и как ще му я поднесете. Ето няколко съвета как да разказвате, така че чутото да оставя ярки следи в детското сърце…

Какво искате да разкажете?
Вие сте новак в изкуството на разказването? В такъв случай за начало добре е да се придържате към класическите приказни образци, вместо да импровизирате със свои истории. Припомнете си приказките за добрите стари Пепеляшка, Хензел и Гретел, Палечко и др. Предварително в груби щрихи си намислете как най-вълнуващо ще предадете приказния сюжет пред детето.


Ако все пак се чувствате странно в ролята си на разказвач, можете да прибегнете и до книжката с приказки, от която да четете.
Не забравяйте обаче, че приказната история не може да е по-дълга от 10 минути. На децата между 2 и 3 години дори и 5-минутната приказка може да се стори досадно дълга. Толкова трае способността им да се концентрират.

Придайте приказна атмосфера
Още от съвсем ранна възраст децата се нуждаят от ритуали. Затова се погрижете да подготвите кът в хола, в спалнята или в детската стая, в който ще се разполагате, за да разказвате приказки. Нека това е вашият специален „Приказен кът”, с пухени възглавници, плюшени играчки и т.н. Погрижете се музикалната уредба, мобилният телефон и телевизорът да бъдат забравени поне за четвърт час. Приказната магия вече може да започне… 

Вълшебно начало
Част от приказния ритуал е всеки път да започвате разказа си със запомнящ се сигнал. За да обявите началото на приказката, можете да иззвънявате с малка камбанка или тържествено да произнасяте класическата фраза в жанра: „Имало едно време…”

Децата обичат повторенията
Това, което знаем от приказките, е, че почти винаги нещата трикратно се повтарят. Рибарят има право на три желания, които златната рибка ще му изпълни, а смелият герой трябва да преодолее три изпитания и т.н. Това е трик, който привлича детското любопитство.
Нека в приказната ви история магьосникът винаги да омагьосва с една и съща вълшебна фраза. Така детето лесно ще я запомни и ще я превърне в забавна игра.
Заредете се с търпение, тъй като малкият слушател може да ви накара да разкажете 5 пъти приказката за Храбрия шивач или да повтаряте до втръсване песничката на Мечо Пух за вкусния медец. 

Направете го съавтор
Не се чувствате особено уверени в разказването и сте убедени, че ви липсва фантазия? Направете детето съавтор в приказния сценарий. Окуражете го да разказва заедно с вас. „И когато джуджето отива в гората, то вижда… Кого вижда там?” – така провокирайте въображението на малчугана. А отговорите, които ще получите, могат да варират от Говореща червена гъба до Спайдърмен. Така приказната ви история поема по свой път с абсолютно непредсказуем край.

Влезте в образ
Не е нужно да сте завършили НАТФИЗ, за да вдъхнете повече живот на приказните герои. Някои дребни актьорски похвати ще ви дойдат на помощ.
Интонацията. Внимавайте да не е монотонна, в противен случай ще намалите напрежението.
Динамиката на гласа. Променяйте височината на гласа си според емоциите, които изразяват приказните герои. Гласът варира от по-силен до по-тих в зависимост от развоя на сюжета, а когато приказният момент го изисква, може да премине и в шепот.
Не забравяйте, че страховитият магьосник винаги има по-плътен и дрезгав глас, а принцесата говори нежно и мило.
Езикът на жестовете. Преживейте историята чрез невербалните изразни средства и я подсилете с подходящи „звукови ефекти”. Почуквайте по пода, когато приказният герой хлопа на някоя врата. Смейте се със смеха на злата вещица (но не чак толкова, че да стреснете малчугана).
Все пак основно правило е да не преигравате, защото децата са най-наивната, но и най-интуитивната публика, която бързо разкрива всеки фалш.


Минка Цветанова
педагог