В живота на майката (и на бащата) има хубави моменти. Има и по-малко хубави. Често те следват един след друг. Ето че на детската площадка едногодишното синче загубва закратко от погледа си мама, тича в паника наоколо, чува я да го вика, намира я и се хвърля в обятията й със сърцераздирателния възглас: "Мама-а-а-а.” И това ако не е върхът на блаженството!
Тригодишното братче наблюдава отстрани, приближава с ангелски невинна физиономия и изсипва пълна кофичка с пясък върху главата на малкия. Как бихте постъпили?


Ето една от ситуациите, които повишават адреналина Ви, предизвикват агресивност, възмущение, гняв и не дават възможност за размисъл. В такива случаи действията се ръководят от импулс, подаден от лимбичната система – зона в мозъка, върху която разумът няма влияние.
Много родители признават, че в такива случаи се ръководят от инстинкта си, който им подсказва как да постъпят. Действително при общуването с бебето много неща автоматично се извършват правилно

Известно е, че за доброто общуване особена роля имат някои вродени начини на поведение. Ето два примера:

  • През първите седмици от живота си бебето вижда ясно на разстояние само около 30–40 см. За да общува с него, усетът на майката я ръководи да го държи точно на такова разстояние от лицето си.
  • Бебетата обичат високите чуруликащи звуци. Родителският инстинкт безпогрешно подсказва да не се ръмжи на малкото, а да му се говори гальовно, за да усети колко е обичано.
  • И децата са програмирани в някои отношения – например да възприемат опита на околните, преди да постъпят по един или друг начин. Когато едногодишният малчуган се захваща с нещо непознато, той първо въпросително поглежда към възрастните наоколо и очаква тяхната реакция. Това изчаквателно поведение се проявява и в отношенията с другите деца. Типичен пример: момче на 1 ½ год. се опитва да събори на пода малко по-голямо дете. След няколко секунди нападателят спира, за да види реакцията на околните. Ако тя е индиферентна, той продължава агресията си и поваля другото дете.
    По този начин децата изпробват границите на позволеното и очакват забележки от родителите. Ако не ги получат, те загубват ориентирите, после престават да ги търсят, а направо блъскат и повалят други деца, когато това им се прииска.
    Този пример показва колко силно детето се нуждае от направляващата родителска ръка и колко погрешно е да се оставят малките сами на себе си с надеждата, че някой ден самостоятелно ще открият правилата на играта. Примерът сочи още, че вродената програма при децата може да бъде "изтрита" ако не намери правилния отзвук от страна на родителите.
    И все пак как може да се отсъди чий инстинкт при възпитанието е по-правилен? Очевидно малка част от подсъзнанието е генетично програмирана, останалата се моделира от опита – от преживяното, усетеното, наученото. Най-същественото от натрупания опит се складира в определена зона на мозъка (лимбичната система) и влияе върху чувствата и действията. Затова, ръководени от интуицията си, при една и съща ситуация различните хора реагират по различен начин. Голямо влияние при общуването с децата оказва преживяното в детството от родителите им Това е очевидно, особено по отношение на потупването на малките. Родители, които като деца не са били наказвани по този начин, много рядко прибягват до боя като възпитателно средство. Това не означава, че в обратния случай те автоматично си служат с шамари. Но обикновено на мама и на татко им е по-трудно да приложат на практика друг модел на възпитание от онзи, на който са били подложени в детството си.
    Инстинктът принуждава родителите да действат, преди да са премислили реакцията си. В случая с изсипаната кофичка пясък върху главата на по-малкото братче сигурно има не една и две възможности за реагиране. Дали обаче всичките биха били разумни и полезни от гледна точка на възпитанието? И какви спирачки за импулсите могат да се препоръчат? Това ще Ви подскаже отново инстинктът. Защо да не приложите опита на някои майки – в такива ситуации да се отстраните и да преброите до 50, или да поемете дълбоко въздух и да вземете детето на ръце? Просто опитайте...