През зимата акарите в домашния прах се чувстват добре, а децата, които са алергични към тях – зле. Добрата новина е, че днес има възможности да им се помогне.


Плюшеното мече не е единственият гост в детското легло. Там има и други, неканени посетители –

микроскопичните акари от домашния прах
Те не се усещат, не жилят и не хапят, не пренасят болести, но въпреки това са вредни, защото могат да предизвикат алергия и астма.
Всяко пето дете (също и бебе) в развитите държави е свръхчувствително към акарите от домашния прах, , според д-р Ернст Ричел, алерголог в Университетската детска клиника в Кьолн. Това означава, че организмът е регистрирал миниатюрните животинки като ”врагове” и е образувал антитела срещу тях. Така рискът тези деца един ден да развият алергия към акарите се е увеличил многократно.

Децата реагират така чувствително предимно към белтъчните съставки в изпражненията на тези нашественици. Отделените на топчици изпражнения се разпадат, свързват се с праха във въздуха на стаята и се вдишват от обитателите.
За съжаление най-много акари се откриват на местата, където обитателите на дома се задържат особено често. Там миниатюрните животинки намират най-много храна – кожни люспи, които всеки човек отделя по 1–2 г дневно. Това  количество е достатъчно да засити 1.5 милиона акари.
В детското легло
акарите намират
райски условия
особено в матрака. Тъй като детето лежи върху него между 12 и 20 часа, там има достатъчно храна за акарите. Освен това в креватчето е топло и влажно, т.е. има благоприятни условия за невидимата опасност. Плюшените играчки, без които много деца не си лягат, както и килимите или меките мебели също са любимо свърталище на акарите.
Организмът на децата, които не са алергични, не реагира на тайните квартиранти. Досадните гости обаче тормозят алергичните през цялата година.
Кои са симптомите
които могат да се проявят:
алергична хрема със запушен или сърбящ нос;
зачервени, възпалени или сълзящи очи;
влошаване на съществуващ невродермит и по-силно
изразен сърбеж;
кашлица, задух и отпадналост при астма.
Симптомите се появяват предимно при контакта на детето с алергените – нощем в кревата, сутрин при ставане, при игра върху матрака или при бой с възглавници. Понякога акарите могат да тормозят детето непрекъснато.
През зимата оплакванията често се влошават, тъй като много от микроскопичните нашественици загиват от сухия въздух от парното и към алергените от изпражненията им се добавят и алергени и от телата им.
Защо обаче някои деца са алергични, а други – не? Това зависи от
наследственото предразположение
Ако родителите нямат алергия, рискът детето да е алергично към нещо е 5 до 15%. Ако двамата родители имат алергия, рискът за детето се покачва до 40–60%.
Най-добре е още при първите алергични симптоми да заведете детето при детски алерголог. С помощта на тестове той ще установи дали то има алергия. Най-често се използват тестът с убождане и тестът с изследване на кръвта.
При първия тест с леко убождане на предмишницата се въвеждат капки от разтвори с най-честите алергени – тревни полени, акари от домашния прах и др. Тестът не е болезнен. Ако детето е алергично към акари, на съответното място се образува голяма, често сърбяща пришка.
При кръвния тест се прави изследване на кръвта за антитела срещу различни алергени. Макар и не винаги показателен, този тест е подходящ за по-малки деца.
Спасението от акарите е да снабдите леглото на детето със
специален калъф
Той има предпазващо действие.
 Обгръща матрака от всички страни.
 Има здрави шевове и плътен цип.
 Не пропуска алергени над определена големина.
 Пропуска въздуха.
 Предлага многогодишна гаранция.

Д-р Богдана Василева
педиатър