„Криза на морала” – това е констатация, до която често се стига в различни обществени дискусии, засягащи   причините за все по-фрапиращите прояви на детска агресия. Кризата дава повод за анализ на механизмите, чрез които детето от съвсем малко добива представа за това кое е добро и кое зло. Доколко моралът е вроден и какво е значението на възпитанието при формирането на нравственото поведение на детето?

Родени алтруисти? 
Когато става дума за морал, от древността до днес човечеството се вълнува от един въпрос – дали човек наистина се ражда като празен лист хартия, който впоследствие се изписва, или някъде в „скришната стая” на сърцето му все пак има нещо записано, което някои наричат „закон на съвестта”?


На базата на поредица проучвания учени от Йейлския университет застъпват хипотезата, че бебетата в голяма степен притежават вродено чувство за морал. За да докажат достоверността на твърдението си, те прилагат любопитен тест върху две групи от по 6- и 10-месечни бебета. Изследователите изнасят пред малчуганите нещо като театър: показват им кукла, която се опитва да изкачи стръмнина, а друга кукла приятелски й помага да преодолее трудното изпитание. В следващия момент обаче „приятелски настроената” кукла е заменена от нейната враждебна версия – кукла, която активно се старае да попречи на първата кукла да изкачи стръмнината. След края на „пиесата”, поканени да изберат между двете кукли, всичките бебета, участвали в експеримента, са предпочели „помощника” пред „вредителя”. За да се изолира всякаква възможност за избор по „естетически” причини сред малчуганите, двете кукли изглеждали по напълно идентичен начин. 
Психолозите от Йейл уточняват, че ако при 10-месечните бебета е възможно оскъдният опит от външната среда да е оказал влияние при избора на кукла, при 6-месечните бебета това е почти невъзможно.

Според анализа на други психолози обаче подобен род експерименти не са категорично доказателство за вроден морал, тъй като е възможно при най-малките да става въпрос не за етично чувство, а за вроден инстинкт за оцеляване. Бебетата симпатизират на куклата приятел, тъй като инстинктивно разбират, че могат да оцелеят само благодарение на подобен тип закрилници, твърдят експерти.  
Макар и отговорите на въпроса вроден ли е моралът у човека все още да звучат противоречиво, целта на учените е чрез изследванията си да се приближават все повече до най-ранната бебешка възраст, за да стигнат до загадката на съвестта…

Личният пример
Като родители никога не пренебрегвайте етичното възпитание на детето още от най-ранната му възраст. В нравственото си развитие от съвсем малко то взема за основен ориентир моралните правила и изисквания, поставени от родителите и близките. Малчуганът формира първите си представи за това кое е правилно и кое не според тяхната оценка за определена постъпка или човек и според личния пример, който дават. Ето защо, за да научите детето на състрадание, давайте му пример какво е да си състрадателен. Ако искате да му покажете, че завистта е грозно чувство, не правете пред него коментарии, издаващи завистливи емоции, и т.н.
Семейството е и средата, където детето се сблъсква с първите етични дилеми. Как да се отнася към по-малкия си брат или сестра, как да постъпи, когато е направило беля – да си признае ли или да скрие от мама… И контактите с други възрастни и връстниците също са източник на усвояване на общоприети морални принципи и социални правила.
Детските игри също помагат за нравственото развитие на малчугана. Спазването на определени условия на играта и влизането в различни игрови роли стимулират установяването на норми на поведение и съдействат за общото етично възпитание.

Стъпка по стъпка…
Според специалистите към края на втората година детето вече съзнателно се стреми да изпълнява изискванията на възрастните и изпитва негативни чувства, ако не успее да ги удовлетвори. Така например много често малчуганът се срамува и се крие, ако е счупил нещо или не е изпълнил задача, поставена от мама. От друга страна, всяко успешно изпълнение му носи положителни емоции.
От ранна възраст детето започва и съзнателно да нарушава установени правила. То вече разбира и разликата между умишлените и случайните действия.
Според традиционните научни разбирания този период от развитието на морала се определя като “преднравствен” или “стадий на нравствения реализъм”. Характерно за него е, че акцентът пада върху последствията от дадено действие, а не върху намеренията дали то да се извърши, или не.
През ранното детство постъпките се приемат като полярни – “добри” или “лоши”. Добри са тези, които се подкрепят от възрастните, а лоши – за които детето е укорявано. По-късно “добри” стават действията, които удовлетворяват желанията на детето. Към 4–6-годишната възраст вече се осъзнават основните нравствени норми за справедливост, честност и т.н.
Развитието на морала преминава през различни етапи, преди да се стигне до съзнателно единство между нравствените мисли и действия. А родителите са главните учители на малкото дете, които стъпка по стъпка трябва да му помогнат да се превърне в свободна, но и нравствено отговорна личност…

Павлина Желева
психолог