Текст: Ксения Семизорова, директор на Детска градина №7 „Детелина“, София, район „Триадица“. Тя е магистър по предучилищна педагогика и логопедия, магистър по история, завършила е „Мениджмънт и управление на детски градини и училища с eвропейско участие“. Автор е на програми и учебни помагала, отличена е с множество награди, сред които Почетно отличие „Неофит Рилски“ 2007 и др.

„Оръдие и посредник при възпитанието трябва да бъде любовта, а цел – човечността.”

Висарион Белински

 Правилна и постепенна адаптация от семейството към детската градина

Основната причина за кризиса при преминаването на детето от семейството в детските ясли е промяната на социалната среда и социалните взаимоотношения. Детето през ранна възраст предпочита контакта и общуването с възрастния (мама, татко, баба, дядо) пред общуването със свои връстници. Голямо значение в процеса на социализиране на поведението на детето при постъпване в детска ясла имат отношенията, които се установяват между него и възрастните там.

Практиката показва, че е най-добре малкото първоначално да се привърже към един човек, който да му помогне в установяването в новата среда. Нежността, топлотата, грижовността на възрастния ще пробудят у него чувства на симпатия, привързаност и сигурност. Така напрежението и стресът на детето ще изчезнат постепенно. Чувството за сигурност при близостта на възпитателя засилва привързаността на детето и удоволствието от неговото присъствие. Основната задача на възрастния обект на симпатия и привързаност е да предразположи и свърже детето с останалите хора, които работят в групата. За отвличане на вниманието на детето при раздялата с близките му особено резултатни са показът на играчки, разглеждането на книжки, слушането на музика и др. Социализирането на поведението на новопостъпилото дете не се осъществява изведнъж и не може да бъде оставено да възникне спонтанно, от само себе си. Възможностите, способностите на детето да общува с възрастни и деца започват да се формират още в семейството. Колкото по-широк и по-богат е социалният опит на детето, толкова по-бързо то изгражда взаимоотношенията в новата социална среда.

Ефективна форма и необходимо условие, осигуряващо успешно въвеждане на детето в нови социални условия, е игровата дейност. В играта всяко дете може да намери най-бързо своето място в дадена социална група.

В началото е добре възрастните да насочват и създават условия за сближаване на новоприетото дете с едно или две други деца. По пътя на интересни и радостни преживявания, разговори, игри с тях на основата на удоволствието, че са заедно, се създават добри отношения между тях. Постепенно, като се използва нарастващата потребност на детето да общува и играе с други деца, се разширява кръгът на неговата среда и се установява все по-трайна връзка с другите. Така детето по мек и естествен начин се научава да се подчинява на правилата, да изпълнява указанията и изискванията, предявени към него. Чувствата са тези, които определят различното отношение на малкото към околните. Следователно радостта, интересът, спокойната атмосфера съдействат за по-бързо свързване на децата и за изграждане на добри взаимоотношения. Ролята на възрастния е не само голяма, но и отговорна.

През третата година на децата може да се подскаже да се насочат към съчувствие, към подпомагане на новоприетите деца, към отстъпване на играчки. Чувствайки вниманието, с което е обградено, детето по-бързо се успокоява, по-лесно се приобщава.

В педагогиката на ранното детство е утвърдено становището, че емоциите имат съществено значение в изграждането на отношение към средата, в опознаването и усвояването на порядки, навици, умения, знания. Радостта стимулира детето, създава благоприятен фон за неговото всестранно развитие. Развлеченията и празниците са източник на радост, удоволствие, забавление и отдих, които правят разнообразен, интересен и щастлив престоя на детето в детските ясли.

Източниците на радост за малкото дете са много – плавен и равномерен режим, красива, удобна и уютна обстановка, възможности за изява, движения и игра, разнообразни и подходящи играчки, спокойна атмосфера, добри взаимоотношения и разбирателство, полезни занимания. Всички те могат да бъдат използвани и насочени към облекчаване периода на адаптиране на малкото дете към детските ясли.

Трудностите при адаптирането на детето към новите условия и наблюдаваните временни промени в неговото поведение и психика водят до извода, че е необходимо сериозно отношение към организацията на приемането в първите седмици от живота на новоприетите деца. Интензивността на социално-икономическото и научно-техническото развитие на нашата страна изисква развитие у подрастващите на адаптационни механизми, на такива качества на личността, които ще му осигурят активно участие в различни ситуации и условия.

Подготовката на детето, постепенното навлизане в новата среда, правилното организиране на системни въздействия, обучението и възпитанието могат и трябва да спестят максимално емоционални „сривове“, да подпомогнат формирането и изграждането на адекватни на условията реакции и поведение.

„Децата имат повече нужда от примери, отколкото от критика.“

Жосеф Жубер