Кърмачетата се нуждаят от много сън, затова често са уморени и се прозяват много. Звучи логично, но това не е единствената причина. Бебешката прозявка е толкова умилителна и сладка! Когато мъничката уста изведнъж се отвори широко, нослето се набръчка и от гърлото току се отронва гъргорещ звук. Прозявката е сладка, но и силно заразителна. Веднага и на мама й се приисква да разтвори широко уста. Въпреки че в подобни случаи ние, възрастните, не предизвикваме умиление, а дори етикетът призовава да поставяме ръка пред устата си. Малко успокоение – оказва се, че „колективно”" прозяващите се са особено симпатични. Американски психолози установяват, че тези, които не се заразяват от прозявките на околните, са лишени от способността да бъдат съпричастни, да съчувстват. И обратно, който „прихваща” нечие прозяване, е в състояние добре да разбира другите. Това подкрепя съществуващата научна теория за прозяването, според която то е социален сигнал. При нашите прародители неговата задача е била да синхронизира вътре в колектива ритъма на съня и бодърстването, за да могат всички да лягат едновременно да спят и после отново да са будни и готови за лов и за осигуряване на прехраната. Според специалистите умението да се прозяваш се тренира от много рано. Още през 11-ата седмица на бременността на ултразвуковия апарат може да се наблюдава как бебето в корема се прозява. В този ранен период актът обаче още няма социална сигнална функция. Неродените се прозяват, за да освободят дробовете си от случайно попаднали частици и секрети и по този начин предпазват дихателните пътища от преждевременно и вредно разширяване.