Дали бебето ще е добре, дали ще съм добра майка, дали бъдещият татко няма да ме изостави… Познати ли са ви тези страхове? Ако отговорът е „Да”, много вероятно е да сте паникьорка. Често бременността освен радост носи и много негативни емоции на жената. Постоянно в главата й се появява: “Какво ще правя, ако лаборантката е сгрешила резултатите от изследванията ми?”, ”Дали ще родя през естествените пътища, или ще се наложи да ми правят цезарово сечение?”, “Ами ако детето ми е увредено?”...



Световни катастрофи
За паникьорките дори и най-незначителното световно събитие се превръща в истински апокалипсис. Те виждат реална заплаха за себе си от земетресението в Индия или от цунамито в Тихия океан. Подобно поведение може да ви попречи да се насладите на 9-те месеца. Добре е да знаете, че не може да застраховате нито себе си, нито близките си от всички евентуални неблагополучия. Безгрижният живот на самотен остров, на който няма катастрофи, урагани и престъпност, е утопия.


Ужасно безпокойство
Обикновено безпокойството преминава през три фази.
Фаза на тревога. В този момент се поражда тревогата, защото осъзнавате, че нещо не е наред. В повечето случаи не може да определите какво ви безпокои и притеснението ви няма конкретна причина.  
Фаза на дефиниране. В този момент вече ясно осъзнавате причината за тревогата си. Това може да е болест, притеснение за бъдещето, финансов проблем или недоразумение в работата.

Фаза на подготовка. Най-честата реакция на повечето хора, след като са установили притеснението си, е да се опитат да го преодолеят. Сама по себе си тревогата не е нито вредна, нито опасна. Дори напротив. В повечето случаи тя може да ви предпази от рискови ситуации. Ако сте паникьорка обаче, няма да се опитвате да преодолявате проблема. Ще оставате във фазата на дефинирането и ще се тръшкате и вайкате колко ужасен е светът наоколо.

Порочната спирала
Изправените пред проблем хора търсят решение, което избират между няколко приемливи варианта. Ако трябва да изберат в коя болница да проследяват бременността си или на кой лекар да се доверят за раждането си, паникьорките ще намерят десетки “За” и “Против”, за да не вземат решение. В повечето случаи чакат някой друг да се намеси, за да ги извади от спиралата на собственото им колебание. Проблемът им е, че често не успяват да направят решителната крачка, която да им помогне да овладеят страха си. Те се измъчват, защото търсят стопроцентова сигурност, която не съществува.


Време е за промяна
Ако сте паникьорка, може да промените характера си. Следвайте няколко прости съвета.
Важно или маловажно. Опитайте се да направите разлика между наистина важните неща и по-незначителните. Паникьорите постоянно търсят повод, за да се тревожат. Срещу това помага единствено бързото вземане на решение.
Само половин час. Важно е да си определите лимит на времето, през което да се тревожите. Всеки ден по ½ час, за да записвате безпокойствата си. Когато ги прочетете черно на бяло, ще може по-лесно да вземете решение.

Обратно към реалността. Мислете положително. Тренирайте това, както го правите в гимнастическия салон. Опитайте се при обезпокояваща ситуация да не виждате винаги най-лошата възможност.
Поемайте повече рискове. Животът ви ще е много по-интересен, ако поемате повече рискове. Не се стеснявайте да поставяте изискванията си и да следвате желанията си. Не мислете прекалено дълго, а се доверявайте на интуицията си.

Време е за диалог. Опитайте се да обсъдите притесненията си с партньора си или с добра приятелка. Те ще погледнат на проблемите ви от друг ъгъл и ще ви дадат добър съвет.
Не забравяйте, че ако детето ви расте под контрола на свръхпредпазливи и свръхпротектиращи родители, ще започне да се тревожи за всичко. Нима искате това да му се случи?

Лора Николова
психолог