При голяма част от бременните околоплодните обвивки (ципи) се запазват здрави през бременността и се разкъсват, след като започне активната родилна дейност. Ако това се случи преди този период, приема се за преждевременно.

Не само субективен проблем
Според различни наблюдения разкъсване на околоплодните обвивки преди термин настъпва в около 10% след 37-ата гестационна седмица (г.с.) и до 2–3.5% преди този срок. Въпреки тази не особено висока честота значителна част (между 30–40%) от преждевременно родените бебета са на майки, при които околоплодната течност е изтекла преждевременно. Неочакваното, на пръв поглед немотивирано изтичане на водите може да предизвика неприятни емоции и страх у бременната и нейните близки, особено ако бременността е първа и липсва опит. Проблемите наистина са сериозни, ако “пукването” на околоплодния сак (мехур) настъпи твърде далеч преди термина за раждане. Тревогата се засилва от възможността да се роди недоносено и незряло дете с всички произтичащи от този факт трудности в адаптацията, отглеждането и правилното му развитие.

По следите на причините
Причините за преждевременно разкъсване на околоплодните обвивки са най-различни, обикновено то се дължи на много фактори. Важно е да се знаят кои са най-често срещаните, а оттам и как да се предотврати преждевременната руптура (пукване). Възможно е при една и съща бременна да има няколко предизвикващи фактора. Забелязва се определена тенденция към повторно преждевременно изтичане на околоплодната течност при едни и същи жени (в 21 до 32% !). Това насочва към хипотезата за персистиране (склонност към повтаряне, упоритост) на рисковите фактори. Анализите на голям брой раждания показват, че при бременни, при които е имало кръвотечение от половите органи, очевидно по-често се среща преждевременно изтичане на водите, без за това да има окончателно логично обяснение.
Колкото и банално да звучи, тютюнопушенето като сериозна причина се свързва с двукратно увеличение на относителния дял на преждевременната руптура на ципите. Ограничаването на този рисков момент е напълно по силите на бременната. Изглежда, половите сношения нямат сериозна роля като предизвикващ фактор, както се предполагаше в миналото. Същото може да се твърди и за предишни оперативни интервенции, включително прекъсване на бременността. (Този извод не бива да оправдава прибягването до аборт като начин за планиране на желания брой деца в семейството. Доказано е, че той води до други усложнения за плодовитостта.) Безспорно сериозен риск е наличието на микроорганизми (хламидии, гонококи, стрептококи и др.), проникнали в женските полови органи най-често като сексуално преносима инфекция. През плодните обвивки тези микроорганизми могат да навлязат и в плодния сак и да причинят възпалителни изменения на ципите и маточната кухина и да инфектират плода. Преждевременното отлепване на плацентата се наблюдава доста често при преждевременно изтичане на околоплодна течност.

Диагнозата
За профилактиката и лечението на майката и на плода особено важно е да се постави диагнозата “Изтекла околоплодна течност”. Обикновено първата стъпка е подробна анамнеза (анкета), за да се изяснят картината и оплакванията на жената. От значение е и информацията за количеството изтекла течност, за нейния цвят и миризма. Трябва да се уточни дали бременната е забелязала мекониум, частички верникс, има ли кръвотечение и кръвни съсиреци. Възможно е бъдещата майка да се заблуди от някои явления, често съпътстващи бременността – обилно вагинално и цервикално течение, неволно изпускане по малка нужда, които безпокоят жената. Чрез тестове лекарят може да установи или да отхвърли изтичането на околоплодна течност. Динамичното проследяване на съдържимото в плодния сак с помощта на ехографската техника може да покаже драстичното намаляване на количеството на течността. Изтичането може да се наблюдава и директно при рутинен гинекологичен преглед.

Nota bene!
При всяка бременна, при която има преждевременно изтичане на околоплодна течност, незабавно трябва да се изяснят няколко важни въпроса:

  • Какъв е срокът на бременността.
  • Какво е състоянието на плода.
  • Какъв е рискът от преждевременно раждане.
  • Има ли признаци на възпалителен процес в обвивките на плода.
    За целта се проследяват сърдечната честота и дихателните движения на плода и се определя обемът на околоплодната течност.

    Какъв ще е изходът?
    Какво ще се предприеме след изтичането на околоплодните води, в голяма степен зависи от срока на бременността. Ако тя е на термин или близо до термина, което предполага достатъчна зрелост на плода, без особени колебания може да се реши раждането да започне и то своевременно да приключи в интерес на майката и на бебето. Съвсем различна е ситуацията, когато амниотичната течност изтича преди очаквания термин. Раждането на дете с много ниско тегло и незрелост във висока степен създава редица проблеми пред неонатолозите и прогнозата за оцеляването и правилното развитие на детето е твърде песимистична. В тези случаи маточните контракции се потискат чрез медикаменти. Антибактериалната терапия цели да се намали рискът от инфекция на гениталния тракт и да се ограничат случаите със сепсис (инфекция на кръвта) на новороденото дете.
    Значителното намаляване на количеството течност по време на раждането е рисков фактор за развитието на фетален дистрес и води до закономерно повишаване на честотата на раждането чрез цезарово сечение.
    Пукването на плодния сак през второто тримесечие и особено преди 26-ата г.с. много често завършва с прекъсване на бременността. Усилията плодът да се запази чрез приложение на различни препарати имат частичен успех. В повечето случаи се стига до преждевременно раждане една седмица до един месец след пукването на околоплодния мехур. Когато това се случи преди 26-ата седмица, основното усложнение при майката е възпаление на плодните обвивки, което засяга почти половината от жените.