Текст: Гергана Николова, акушерка, магистър

През четвъртата седмица на бременността от ембрионалната маса (blastocyst) се отделя значителна група клетки, наречени сhorion frondosum, които се имплантират във вече подготвената маточна стена, създавайки напълно нов орган в майчиния организъм – плацентата. След имплантирането трофобластните клетки се размножават и диференцират в два слоя: villous и extravillous. Villous cytotrophoblast клетките се сливат, за да образуват мултинуклеарния външен епителен слой на хорионните въси, изграждащи плацентарната мембрана, където се осъществява и основният кръвообмен между майката и плода. Extravillous клетките пък образуват дебел слой модифицирана лигавица, правейки маточните артерии нечувствителни към майчиния вазомоторен контрол и улеснявайки притока на кръв към плацентата.

Плацентата, най-високоспециализираният орган на бременността, създаден от бебето за бебето, не само гарантира и координира обмяната на хранителни вещества и отпадъчни продукти между майката и плода, но и се превръща в основен орган, осигуряващ защита на бебето срещу вътрематочни инфекции; произвежда хормони, стимулиращи метаболизма и растежа на плода; пропуска подходящите антитела, осигурявайки имунна защита на ембриона, и в същото време задържа токсични или патогенни за плода вещества.

Плацентата расте заедно с плода и много от функциите й се променят, за да подпомогнат нарастващите му метаболитни нужди. В същото време обаче се превръща и в „отпадъчна шахта“, задържаща не само токсични отпадъчни продукти от кръвообмена, но и по-голямата част от вирусите и тежките химични елементи, насочили се към бебето.

След раждането на бебето плацентата също напуска маточната кухина, изгубвайки всички изпълнявани дотогава функции. В различни култури и народни предания поради факта, че плацентата е част от новороденото, се е смятало, че трябва да й се отдаде специална почит. В някои религии обаче точно напротив – плацентата се смята за „нечист“ орган и се изгаря почти веднага след раждането. В последното десетилетие се правят различни изследвания за това дали и как плацентата може да се използва след раждането. Различни фармацевтични компании работят върху процеси за прилагане на различни протеини и хормони, извлечени от плацентата, за лечение и профилактика на различни заболявания. Ефективността на тези лечения обаче все още остава под въпрос.

 Факт е, че все още няма нито едно научно изследване, доказващо ползата от консумирането на плацентата в каквато и да е форма. Митовете, че предпазва или лекува следродилна депресия, подпомага изграждането на по-здрава връзка между майката и бебето, лекува анемия, ускорява следродилното възстановяване, повишава протеина в кърмата или дори действа като афродизиак, си остават само митове.

 Истината е, че консумирането на плацентата в сурово състояние не само няма никаква хранителна или лечебна стойност, но и крие значителни рискове. През цялата бременност плацентата е служила като филтър, задържащ токсични вещества, вируси, отпадъчни продукти и значително количество окислена кръв. По време на самото раждане плацентата е в контакт с различни телесни течности, които сами по себе си могат да бъдат риск за сериозни инфекции. Не трябва да се омаловажава и фактът, че родилният канал далеч не е стерилен. Често, неоткрита по време на бременност и смятана за асимптоматична, вагиналната група В стрептококови инфекции, причинена от бактерията Streptococcus agalactiae, може да доведе до неонатален бактериален сепсис или неонатален менингит, а погълната от майката заедно с плацентата, може да доведе до бактериемия, сепсис или в по-леки случаи до тежки стомашно-чревни разстройства. Не бива да се забравя, че плацентата е много богат на кръв човешки орган и оставена на стайна температура, особено в горещи дни, много бързо става гостоприемник на различни бактерии. Ако не се съхранява в хладилно помещение, след няколко часа ще прилича на развален животински черен дроб.

Същите са и рисковете, ако плацентата се консумира под формата на шейкове. В тези случаи обаче наличието на много високо количество хемоглобин в кръвта, останала в плацентата, може да доведе до сериозно повръщане и дехидратиране.

Термичната или химичната обработка, от друга страна, води до разрушаването на повечето „желани“ хранителни вещества: готвенето, стерилизирането или дехидратирането разгражда почти всички протеини и хормони, за които се смята, че са най-важни за постигането на определения ефект. Фирмите, предлагащи „капсулиране“ на изсушената плацента, са нелицензирани и контролът върху самия процес на обработка е невъзможен. В Съединените американски щати са документирани редица случаи на живи стрептококови бактерии, открити в капсулите, съдържащи изсушена плацента, които са довели до тежки инфекции при новородени.

Не на последно място стои и моралният въпрос: не е ли канибализъм консумирането на човешки орган?

Факт е, че в природата женските на повечето видове бозайници изяждат плацентата си след раждането. Това обаче е вроден инстинкт за самосъхранение и предпазване на новото поколение. Унищожавайки кръвта и миризмата от отпадните продукти след раждането, те намаляват вероятността хищниците да надушат все още беззащитното новородено.

 Факт е също, че амниотичната мембрана или „amnion", която е част от плацентата и предпазва ембриона по време на бременност от наранявания и инфекции, е единствената тъкан, проектирана от природата като универсален трансплант за лечение на трудно зарастващи рани на меките тъкани, изгаряния, диабетични язви на стъпалото или разширени вени. В хирургията амниотичната мембрана се използва като естествена биологична мембрана, намалявайки рисковете от вътрешни възпаления или нежелано образуване и удебеляване на съединителна тъкан. В очната хирургия се използва като основа за замяна на увредени очни тъкани и при широк спектър от наранявания, включително химически изгаряния и язва на роговицата.

За какво се използва плацентата

  • Човешка плацента се използва за производство на албумин, предназначен за спешни случаи, особено за хора, претърпели сериозни изгаряния, а също и на ензима glucoceribrocidase, използван при хора, страдащи от болестта на Гоше – рядко генетично заболяване, при което храносмилателната система не може да разгражда мазнини.
  • Човешка плацента се използва от различни спасителни екипи за обучение на кучета за спасяване на хора или откриване на човешки останки.
  • Няколко фармацевтични компании в САЩ и Япония експериментират в производството на медикаменти за лечение на менопауза и хроничен хепатит, извличайки протеини или хормони от човешка плацента. Въпреки претенциите за различни физиологични ползи обаче, доказателства за положителни резултати не са публикувани. В много страни поради високия риск от предаване на патогени от плацентата на донора на реципиента, на лица, получавали в един или друг вид продукти, извлечени от човешка плацента, е забранено да стават донори на кръв или други биологични продукти.
  • Различни козметични фирми също предлагат продукти за коса или кожа, предимно с естроген и прогестерон, които обаче съдържат екстракти от животинска плацента – най-често от овце. Нито една от компаниите обаче не посочва категорично ефекта от продуктите.
  • FDA твърди, че екстракт от плацентата може да бъде опасен и използването му за медицински процедури е обект на ограничения и сериозни регулации.

И в крайна сметка полезна ли е плацентата?

Макар и да са правени спорадични изследвания и опити да се покаже дали яденето на човешка плацентата има терапевтичен ефект или ползи за здравето на майката, категорични доказателства няма. Почти всички сведения, подкрепящи тезата, са лични преживявания, предоставени от майки привърженички на практиката, а не клинично доказани резултати. Дали консумирането на плацентата след раждане е канибализъм, остава спорен въпрос, решението обаче дали е разумно да излага себе си и новороденото на излишен риск, без каквато и да е сигурност за успешна терапия, си остава на майката.