Раждането на детето е събитие, което не може да бъде сравнено с нищо друго. Много жени споделят, че това е било и остава най-силното преживяване, което са имали в живота си. Най-силно не означава непременно, че жените са преживели само положителни емоции, а по-скоро показва дълбочината и интензитета на преживените емоции, както и пъстротата им. Безспорно е едно – преживяването е разтърсващо и трансформиращо.

Много млади родители преживяват бременността и раждането като един вид изпитание, успешното преодоляване на което води до дълъг период на заслужено щастие. Затова шокът и объркването са големи, когато след раждането се приберат вкъщи и установят, че изпитанието едва сега започва. Колкото и лека бременност да е имала жената, тези девет месеца са период на големи промени и адаптацията към тях често е трудна. Хормоналното торнадо, което е бушувало неуморно в тялото й, е крайно изтощително и затова повечето жени имат нужда от почивка и спокойствие. Проблемът е, че младата майка изведнъж се оказва изправена пред още по-голяма отговорност, с която не знае как да се справи – грижата за новороденото. Допълнително ситуацията се усложнява от рязкото спадане, по-скоро връщането на старите стойности на нивата на някои хормони, които през бременността са били повишени многократно. Тези резки хормонални обрати изобщо не помагат на току-що родилата жена да се справи със ситуацията. Именно в такава „плодородна” почва разцъфва тъжното цвете на следродилната депресия.

Какво е характерно за следродилната депресия?

Преживяла и преминала през бременността и раждането, жената има нужда да си почине. Може да сравним ситуацията с войска, барикадирана в крепост, която води дълги и изтощителни битки, за да запази целостта на крепостните стени и която постоянно е подлагана на обстрел от вражеските войски и особено от злите рицари „Тревожност”, „Страх” и „Лошо настроение”. Вражеските войски атакуват неуморно крепостта, като най-страшното им оръжие се нарича „непрестанна хормонална атака”. Войската обаче смело издържа на обсадата, защото знае, че след 9 месеца всичко ще свърши и битката ще бъде спечелена, а за куража си тя ще получи като награда безценното съкровище. Нещо подобно се случва и с бременната жена, понякога тя преживява сериозни трудности, но знае че, от нея зависи да опази най-ценното – живота, а това й дава сили да продължи.

След 9-месечната „обсада” на бременността някои жени буквално рухват в ръцете на депресията, преживявайки неспособност да се справят с голямото напрежение и увеличаващите се отговорности. Според статистиката между 50 и 80% от жените преживяват следродилна депресия. В това състояние жените се чувстват потиснати, тревожни, апатични и раздразнителни, като често нямат апетит и имат проблеми със съня. Появява се усещане за безизходица и песимистично настроение за бъдещето. Големият вътрешен конфликт се отключва, когато жената си даде сметка, че не само няма ресурс да се справи със себе си, но едновременно с това от нея се изисква да се грижи и да обича по 24 часа 7 дни в седмицата друго човешко същество, което е 100% зависимо от нея. Наистина това е доста трудна ситуация, в която младата майка има нужда от помощ.

Как да се справим?

На първо място приемете, че вие сте човешко същество, а не машина и като такова имате право на объркване, слабост и моменти на несправяне. Ако поставяте много високи изисквания към себе си и се обвинявате, че не сте идеална майка, само ще влошите положението. Преди време Брук Шийлдс направи изявление пред медиите, в което призна, че е страдала от много силна форма на следродилна депресия, през която е имала повтарящи се суицидни мисли. Това, което й е помогнало най-много, е осъзнаването, че да си добра майка, не означава да си перфектна майка, а просто да обичаш детето си с цялото си сърце. Затова, дори да не усещате отначало връзка с детето си, не се съдете, а поискайте помощ от близките.

Не се страхувайте да включите таткото, на моменти той може да изглежда по-объркан и от вас, но това не означава, че не може да помогне. Мъжете се чувстват безпомощни, когато не знаят какво да направят и в каква посока да насочат усилията си, така че, ако ги приобщите към задачата „как да се справим заедно със ситуацията”, ще видите как енергията и целенасочеността им се възвръщат. Особено в началото е добре да има опитна жена, която да ви помага в грижите за новороденото и която да ви служи също и като морална опора. Специалистите по грижи за новородените казват, че много помага, ако направите 24-часова програма на детето и на вас самите, за да преодолеете усещането за хаос и несправяне. Програмата на бебето може да включва часовете за хранене, къпане, гимнастика, смяна на пелените и т.н. Вашата лична програма е добре да включва време за почивка и сън, здравословно меню, спорт и движение, време за партньора и др.

Мъжете и покривката за маса

Вкъщи още се разказва историята как когато татко научил, че са му се родили близначки, толкова не знаел какво да прави, че прибрал покривката от масата в хладилника, вместо в шкафа и дори не забелязал. Периодът директно след раждането не е лесен за мъжете, защото се чувстват объркани от всички главозамайващи промени, които се случват в живота им. Вие сякаш се опомняте от дълъг сън, за да откриете, че нищо вече не е същото. На мястото на вашата половинка изведнъж се е появила една доста отчуждена майка, която по цял ден се разхожда с помпа за цедене на кърма или термометър в ръка, не ви обръща никакво внимание, не ви приготвя любимата храна, но затова пък всяка стая ухае на прясно сменен памперс. Отгоре на всичко се оказва, че вашият дом, ипотеката за който изплащате вие, а не някой друг, вече има друг собственик, изключително егоистично малко същество, около което се налага да се върти животът на всички.

Мили татковци, знаем, че не ви е лесно, но това е времето, когато вашата любима има най-голяма нужда от вас. Подкрепата ви е безценна в този момент, особено ако тя се изразява в приемане и разбиране на трудностите, през които минавате, както и в активна помощ в грижите за бебето. Не позволявайте на жената до вас да забравя, че освен майка е и жена, като й правите комплименти или й помагате да намира време да се грижи за себе си, отменяйки я в грижите за детето.

Този период е много важен, защото вие започвате да изграждате истинската връзка с детето си. Не се притеснявайте, че не знаете как да общувате с бебето. Моя приятелка разказваше как съпругът й не знаел детски песнички и затова, когато трябвало да успокоява новородената им дъщеря, й пеел песните на Металика. Правилният начин е да се свържете с детето през сърцето си и да изразявате любовта си активно чрез внимание и грижа.

Също така, ако на моменти се чувствате изолиран от двойката, която майката и бебето естествено образуват, не трябва да се притеснявате, а да споделите открито, че за вас е важно да бъдете приобщени и че вие също имате нужда от внимание.